Тази среща стана случайно – както стават
повечето хубави неща. Бяхме откъснали малко време с колеги за да гледаме нещичко
от програмата на „Банско филм фест 2016” и очаквахме филми за професионален
алпинист и за малко щвейцарско училище, а се оказа, че сме попаднали на други
прожекции – първата за иранско момче - планински колоездач и втората - за живота
на Сегантини. Не бях чувал за този художник. А филмът „Джовани Сегантини
– магията на светлината” („Giovanni
Segatini – Magia della Luce”, 2015) на швейцареца Кристиан Лабарт е разтърсващ, както с поезията на наратива, така и с чувствата, които”дърпа” у зрителя. Съдбата на Сегантини е
трагична – още на 6 години остава без майка, а скоро след това и баща му
изчезва безследно и това ще бележи живота му. Темата „майки” ще лъкатуши като
тъжна нишка през цялото му творчество. Честно казано не ми се иска да
преразказвам краткият му живот с подробности -филмът отделя подобаващо внимание
на важните моменти от него. Впечатляващи са картините, мислите, думите на художника.
Джовани Сегантини, "Лошите майки"
Разказът се води в „аз”-форма – с цитати от негови писма - художникът е
оставил значително епистоларно наследство. Фотографски е усетът му към светлото
– във времена когато фотографията е била скъпо и почти непознато изкуство. Сегантини
е тъжен художник, художник на планината и селото. Цял живот е бягал от шума и
бляскавия живот на големия град. Това, което сякаш смущава от днешна гледна
точка е, че той е човек без националност и гражданство. Роден в Австро-Унгария,
преместил се в Италия и накрая живял в Швейцария той така и не получава никакво
гражданство – не е имал право на австро-унгарско, отказано му е италианско, и
не е пожелал да придобие швейцарско макар да са му предлагали.
Разговор с режисьора на филма „Джовани Сегантини – магията на светлината” -Кристиан Лабарт