вторник, 23 февруари 2021 г.

Абе гайдата си е гайда

Голяма изобретателност е проявил нашенецът, когато е направил от кожата на четирикрако животно, инструмент само с три крака и е дал име на всеки крак – духало, ручило, гайдуница. За това се иска не само акъл, но и творчески подход, че и техническа мисъл. Щото как ще се оправяш с таквоз нещо ако стърчаха навсякъде четири или пет дървени тръби – в коя по-напред да духаш и на коя с коя ръка да свириш и да ѝ запушваш дупките.

Гайдата си е чисто българска дума. То си ѝ личи, че е българска. В първия етимологичен речник на турския език, съставен от арменеца Бедрос Керестеджиян и издаден на френски в Лондон през 1912 г., е посочено, че в турския „гайда“ е заемка от български. Ще я заемат я – то такваз хубава дума…(ама, чакай, чакай, ще попитате - как така арменец, пък ще прави етимологичен речник на турския, и що пък ще го пише на френски, а пък за капак - откъде-накъде ще го издава в Лондон, но... нещата не винаги са толкова чудати колкото изглеждат, ама дай сега да не се отклоняваме).

Когато преди петнайсетина години в моята височайша служба в София, пристигна френски експерт да ни предаде френския опит, единствената българска дума, която знаеше беше „гайда“, защото бил голям почитател на този инструмент. Направо луд по гайдите. Не знам колко диска имал в къщи си и все с музика на гайди. Бях му преводач на мосюто през целия му престой в София и помня, на вечерята в един ресторант като каза, че за него гайдата е най-най от инструментите. Особено си падал по бретонската гайда – жена му била бретонка, ама остави жената, ами и друго казваше, че гайдата ще спаси Европа от китайците. Аз първо не повярвах и помислих, че нещо съм се изгубил в превода – то колко му е да се изгубиш в един превод, особено ако си си загубен по принцип, и пак го питах – "ама от китайците ли". И той го повтори това за гайдата и китайците, та затова го запомних. Туй така ме беше впечатлило, че чак  си го сложих за мото след време, га скалъпих стихотворението „Гайда на три морета“. Знам, знам че ще кажете: „ти пък к`ъв поет си“ , но нали знаете, нещата не винаги са такива каквито изглеждат, ама дай сега да не се отклоняваме.

Знае се - гайдата не е само наш „патент“, има я при почти всички европейски народи – дет се вика кой не е станал европейски народ, само той не е просвирил на гайда, но само при шотландците, бретонците и у нас е в ранг на „национален“ инструмент – един вид не сложиш ли гайда в една песен, за нищо не ставаш, дори и да си братя Аргирови. Или пък сестри Кушлеви. Може би и затова у нас толкова хора носят фамилията Гайдаров, Гайдаджиев и всякакви такива. Не съм чул някой да се казва Пианов, или Цугтромбонски. А пък колко идиоми имаме свързани с гайдата – „да надуеш гайдата“, „да вървиш някому по гайдата“, „да ти ваксинират гайдата“… Що не се казва: „да вървиш някому по кларинета“, например, а? Абе гайдата си е гайда.

Спомних си думите на мосюто, докато слушах представителния оркестър на френската национална флота - Bagad de Lann-Bihoué. „Багад“ е бретонската дума точно за такъв вид оркестър, съставен от гайди, бомбарди и барабанчета, а второто име идва от селището, в което е разположена авиационна база на френските морски пехотинци (вижте ся, знам че звучи тъпо – щом са пехотинци, как така са морски – освен ако не ходят по водата като Исус, а ако са морски пък, тогава защо им е летище, но така се казва – не съм го измислил аз). И какво мислите – пускам си „Български марш“ на въпросния много представителен национален оркестър – те свирят все пред президенти, папи, пред официални делегации и няма лабаво при тях – та си пускам аз значи този „Български марш“, пък то какъв ти марш, бе братче - наш си буенек. Буенека аз ще ти го позная през три оркестъра, в четвърти - щот съм го свирил даже. Слушаш, слушаш, пък ти става едно мило и драго. И си казваш – нещата не винаги са това, което си мислиш че са. Ама пък гайдата винаги си е гайда.

сряда, 3 февруари 2021 г.

Шарапаната край село Кралево


           "Шарапана" е дума от арабско-персийски произход в турския. Означава "съд за грозде и за вино", а също и "винарска изба". Тези мегалитни съоръжения наричани днес "шарапани" са десетки, може би и стотина и повече из Източните Родопи. С различни размери, с различна дълбочина и изработка, някои единични, други двойни, с улеи или без улеите, днес те будят възхищение и почуда. Как са дълбани, за какво са служели, какви ритуали са извършвани в тях. Тези снимки са от Стефан Недялков от последното ни снежно ходене край с.Кралево. Ледената "шапка" беше може би 50 и повече кг и аз едва успях да я повдигна на 2-3 см. Диаметърът на скалното съоръжение е около 180 см, а под големия съд има втори по-малък, по-дълбок и свързан с отвор с големия. Красива загадка...


Снимки - Ст.Недялков