"Размишления върху произхода на българите" - Даниил Юруков

„Размишления върху произхода на българите” е издадена преди 90 години – в 1926 г,  в София. Книжлето намерих в бащината ми библиотека  - затрупано от други стари книги, забравено, чакащо своите читатели толкова години. Може би е купувана от някой дядо, или е подарена от някого – пътят й ми е неизвестен, но ме навежда на мисълта, че и в онези времена, хората от села и градове, прости и учени, с различни професии, са се интересували живо от нашата си история – откъде сме дошли (може би), какви сме били (може би) и в какви сме се превърнали.

          Авторът е брациговецът Даниил Юруков. И нали обичам да се ровя в непознати животи, ето какво разбрах за него: той е будна личност, както се казва за онез времена – получава добро образование, защото семейството му е заможно и още съвсем млад започва да върти търговия. Четох, че участвал и в подготовката на Априлското въстание, но нямам подробна информация. В голямата Енциклопедия „История на България”, в 7-ми том за него само се споменава, че бил член на БТЦРК и после член на Временното правителство веднага след Съединението. И толкоз. Уикипедия е по-благосклонна – в нея пише още, че е бил и кмет на Брацигово, после народен представител, а след падането на Стамболов за две години кмет и на най-стария (все още населяван) град в Европа – Пловдив.

През 1901 г заминава като търговски представител в Скопие и после в края на 1902 г. е преместен на същата работа в Серес. През тези 30 месеца той има преки наблюдения върху живота, езика и процесите на етническо осъзнаване в тези земи, които – да не забравяме, по това време още са в пределите на Османската империя. В цялата книга Юруков обръща особено внимание на езика – този благозвучен, западен наш говор. След престоя си по македонските земи и след трагичните събития от 1912-1913 и последвалата Първа световна война, авторът започва живо да се интересува от  нашата история и си задава въпросите дали сме дошли от Азия, татари ли сме или сме славяни, които са си били отколе тук на Балканите. Какво е станало с траките и други подобни въпроси. Без да е историк, както сам пише, той се запознава с много от историческите трудове касаещи нашата история, започвайки от „Момзеновата Histoire Romaine”, минавайки през „Извори за старата история и география на Тракия и Македония, преведена от Г.И.Кацаровъ и Д.Дечевъ” споменавайки и римските писатели и завършвайки с Марин Дринов, Иречек и Златарски.

Какво е становището на автора по горните и по други въпроси можете сами да си прочетете. Едно от неговите виждания е, че на византийските летописци не може „да се дава никаква вяра, колкото се касае до определение имената на народите…”

Д.Юруков  е автор на още четири труда – „Злото и цярът”, „Брацигово”, „Константин Величков” и най-големия му по обем труд – „Спомени из политическия живот на България” обхващащ периода от 1860 до 1918 г.

Умира по-малко от месец след излизане на „Размишленията” – на 25 юли 1926 г.