четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Тунджер от Мумджидам

Зелените поля на Мумджидам. В дъното вляво се вижда къщата на единствения обитател

          Зелените пасища на Мумджидам. Като зелени сънища. И ние сме сред тях. Ходим, снимаме, дишаме омайния въздух и се правим на господари на това място, макар да знаем, че истинският господар би трябвало да се появи всеки момент. Очакваме го. Говорили сме за него по пътя и вече в мен има изграден един екзотичен ореол около тази личност.
          Тунджер.

Преди да си запалиш цигара

          По някое време той наистина се появява, следван от не много едро жълто куче. С моя спътник и водач Стефан се здрависват като стари познайници. След първите няколко думи, Стефан вече е разтворил устата на Тунджер и му оглежда зъбите.  Забавно е – получава се нещо като: „здравей, отвори си устата”. Явно това е следствие от предишен техен разговор на зъбна тема, а нашият отшелник току-що му е казал, че е ходил на зъболекар, та Стефан е заинтригуван да инспектира качеството на манипулациите.

петък, 5 октомври 2018 г.

Царевицата-чуден езиков пирует

          И как странно, тази култура дошла от Централна Америка през 16 век, два-три века и кусур след това е наричана в цяла Европа "турско жито", а ние след като сме дали на всички славянски народи звучното име "кукуруз", сме направили чуден езиков пирует и сме я нарекли с царственото име "царевица". Как да не го обичаш тоз език...