петък, 28 септември 2018 г.

Две случки с две книги. Случка втора


          Пътеката от Боженци до Трявна е приказна. Тиха и мека, като заешка пътека. Вървял съм я поне десетина пъти досега. Голяма част от нея е в дъбова гора с огромни нападали жълъди. Жълъди като...като...Ми не мога да се сетя като какво са големи тези жълъди. Като малки дирижабълчета направо. Абе тази година жълъдите защо са толкова големи... Чудно. Точно на влизане в с.Веленци, на високото, преди Трявна, има две, а може би и три кирпичени къщи. Като извадени от приказния деветнайсти век. Едната от тях е досами пътя. Интуитивно се втурваме да я разгледаме отблизо и надничаме клюкарски през прозорчето. Пусто любопитство. Всъщност, от предната страна няма стъкло, а е само решетка. Някой от компанията казва: "има някакви книги". Книги ли, наострям уши, като заек на когото са казали - "има моркови"! На една ръка разстояние. Посягам през решетката и измъквам най-горната. С изметнати твърди корици, мръсна и прашасала. Отварям я и виждам чудни картинки, които ми се струват познати от моето детство - от приказките на Шарл Перо. Има и разговори вътре, които те отвеждат директно "в заешката дупка". „Алиса в страната на чудесата”! Издание на „Народна младеж”, от 1969 г. Преводачи - Лазар Голдман и Стефан Гечев, когото познавам като брилянтен преводач на Сеферис и Кавафис.


          Разгръщам нататък страниците и какво да видя - детска ръка с молив е изписала "Само Левски, доло ЦСКА". Охо - нечие детство прозира тук между страниците. Това ако не е находка. Гладя, гладя изметнатата твърда корица и се чудя. Чудя се дали да взема книгата. Или да не я взема. Не е ли всичко случило се дотук една магия, която ме е водила към тази книга с чудеса - пътеката от Боженци, едрите жълъди, кирпичената тайнствена къща, любопитството ни, което ни отведе до точно този прозорец...Поглеждам името на илюстратора - Петър Чуклев. Взимам я - все пак по-добре да е при мен, отколкото тук да прашасва и да се мокри от капризите на времето. Благодаря ти неизвестни запалянко на "Левски"! Впрочем някога и аз държах за "сините".

вторник, 25 септември 2018 г.

Две случки с две книги. Случка първа



          В Преображенския манастир няма много хора, но е пълно с черни котки, като в повечето наши обители. В манастирската черква ти искат два лева за да влезеш – знае се от почти две хиляди години - вярата струва пари (така преди две-три години ми бяха поискали пари и за да вляза в Джумая джамия в Пловдив), но това е друга тема.


          Разхождам се из манастирския комплекс и се радвам на "Колелото на живота", на котките, на скалите и на спокойствието надвиснало над това място. Зад черквата забелязвам изоставена сграда на два етажа. Там спокойствието е още по-надвиснало. Приближавам се към това занемарено манастирско крило защото всичко, което е старо и вехто ме привлича неудържимо, и плахо открехвам първата врата на долния етаж. Изскърцва  тихо, но приятелски. Чудна гледка. Вътре са разпилени монашески одежди, епитрахили и освен това е пълно с малки зеленикави книжлета. Много на брой.

неделя, 9 септември 2018 г.

Дали не е време...


          Дали не е време, или вече му е минало времето, но пък ако не му е дошло времето, ще ни трябва време, за да го направим навреме. Да не се врем, където не му е времето...Защото вренето е наше, но времето - не...

неделя, 2 септември 2018 г.

Фрея





                                                  Дългите ти пръсти са фиорди,
                                      когато режат лимона на резени,
                                         когато ги пъхаш после
                                     във чашата с джин,
                                            глезено,
                                     за да вземеш парченце
                                          пияно-кисел плод.
                                   Дългите ти пръсти, когато ги галя,
                                        когато ме ваят в момченце от глина,
                                    ухаят на недостигнати брегове и на
                                        скандинавска
                                             богиня
                                                на джина.