Пътеката от Боженци до Трявна е приказна. Тиха и мека, като заешка пътека. Вървял съм я поне десетина пъти досега. Голяма част от нея е в дъбова гора с огромни нападали жълъди. Жълъди като...като...Ми не мога да се сетя като какво са големи тези жълъди. Като малки дирижабълчета направо. Абе тази година жълъдите защо са толкова големи... Чудно. Точно на влизане в с.Веленци, на високото, преди Трявна, има две, а може би и три кирпичени къщи. Като извадени от приказния деветнайсти век. Едната от тях е досами пътя. Интуитивно се втурваме да я разгледаме отблизо и надничаме клюкарски през прозорчето. Пусто любопитство. Всъщност, от предната страна няма стъкло, а е само решетка. Някой от компанията казва: "има някакви книги". Книги ли, наострям уши, като заек на когото са казали - "има моркови"! На една ръка разстояние. Посягам през решетката и измъквам най-горната. С изметнати твърди корици, мръсна и прашасала. Отварям я и виждам чудни картинки, които ми се струват познати от моето детство - от приказките на Шарл Перо. Има и разговори вътре, които те отвеждат директно "в заешката дупка". „Алиса в страната на чудесата”! Издание на „Народна младеж”, от 1969 г. Преводачи - Лазар Голдман и Стефан Гечев, когото познавам като брилянтен преводач на Сеферис и Кавафис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар