5.30 мин.четене
Поразпитах доста
деца, знаят ли приказката „Червената
шапчица” - отговорът винаги беше „да”. И започваха малко несигурно и срамежливо
да ми разказват варианта на братя Грим. За малкото момиченце, което отива да занесе на баба
си, живееща в гората, баница и вино. По пътя среща лошия вълк, който разбира
къде е тръгнала, изпреварва я, стига до къщата на бабата, изяжда я цяла, после
изгълтва и пристигналата Червена шапчица. Хепиенда никой не го пропуска – като
истински герой се появява смел ловец, който влиза в къщата, разпорва корема на спящия
вълк и от него излизат цели-целенички и момиченцето и бабата, а вълкът, напълнен
с тежки камъни се гътва.
Братя Грим издават
тази версия в сборника с приказки от 1812 г.
Приказките на Шарл
Перо са издадени през 1697 г със заглавие „Истории или приказки от минали времена с нравоучения”. В същия сборник са
включени осем приказки, между които и „Червената шапчица”. Перо, тогава е на
достолепните 69 години, член на Френската академия и изтъкнат човек на словото.
Той просто сяда и записва на хартия осем от най-интересните (според него) устно
предавани от поколение на поколение приказки. Тогава впрочем се е ширела модата
сред висшата аристокрация, на балове и салонни празници да се разказват
приказки, както днес на партитата е модно да се разказват клюки.
Илюстрация на Гюстав Доре, към "Червената шапчица", 1867 г
Та, думата ми беше
за „Червената шапчица”. Ивон Вердие (Yvonne Verdier) е френски етнолог, проучвала точно устните варианти на приказката. Според нея най-старите
следи с елементи близки до приказката са от началото на 11 век – от 1023 г.
Оттогава тя се е развивала и предавала устно в множество варианти през
вековете. Впрочем много от устните варианти продължават да се разказват и след излизането на сборника на Перо и по-късно на варианта на Братя
Грим и до ден днешен. Вердие, в книгата си „Червената шапчица в устните
предания” (Le Petit Chaperon Rouge dans la tradition orale) ги сравнява с адаптацията на Шарл Перо и
стига до извода, че той дава една „литературна” форма на приказката, която ако
печели откъм морал и общоприети норми на благоприличие, то е изгубила много от
характерните си елементи, а оттам и истинските си, автентични послания.
Първото нещо,
според нея, което академикът Перо отстранява, това е предложението, което вълка
прави на момичето кой път да избере към къщата на баба си – „на иглите” или
този „на фибите”. При Перо, вълкът просто казва: „ти тръгни по този път, а аз
по-другия”. Шарл Перо е сметнал, че това с фибите и иглите е детинщина и го е
махнал, а и не му е пасвало на поуката в края на приказката. Но в онези
времена, когато шиенето е било важно за всяко младо момиче и жена, тези два
символа са имали голямо значение. Девойката, когато е наближавала пубертета е
била изпращана да се обучава при някоя шивачка от селището – хем да се научи да
шие, но най-вече да се научи как да се момее, т.е. как да се държи така, че да
се харесва. Затова и фибите и иглите имат своето възпитателно значение и богата
символика, но са премахнати от Перо като объркващи яснотата на моралното
послание явно.