петък, 30 ноември 2018 г.

Едно такова калинково

          Миналата неделя ми беше едно такова калинково. Може би защото попаднахме на калинково сборище. Хиляди калинки си разхождаха хилядите точки по една ръбеста скала и търсеха къде точно да се паркират за следващите 3-4 месеца. Божа работа ще кажете. Ами да - то всичко е божа работа, ама слушайте и една история за калинките - едни от малкото насекоми, натоварени с любов и симпатии от нас хората.

По тази скала хиляди калинки си разхождаха хилядите точки

          По времето на цар Самуил, някъде пó на запад, в един градец наречен Париж, някакъв калфа го обвинили в убийството на неговия майстор и го осъдили на смърт. Той отричал човечецът, но това не помогнало. Качили го на ешафода и тъкмо да му секат главата, на врата му кацнала калинка. Палачът - няма как да не я види, такава червеничка, я отстранил и а-ха да замахне втори път, тя пак кацнала на същото място. Така няколко пъти. Кралят - и той бил там като главен съдник и зяпач - някой си Робер II, та тоз същият Робер бил силно впечатлен от това калинково упорство и го обявил за божия намеса. Осъденият бил помилван, а истинският убиец бил намерен няколко дни след това. От тази случка, през вековете та до днес, в много европейски страни се е разпространило поверието, че калинките са божи твари и носят щастие. Затова и в много езици има детски песнички и римушки, когато ти кацне калинка на ръката и те са свързани с надеждата за щастие, богатсгво, плодородие. ("калинке-малинке, хвръкни ми, донеси ми златни чехлички", и други ей такива).


          Е - горната история може и да граничи с легендата, но е факт, че калинките не вредят на човека, симпатични са, добродушно заоблени, и дори помагат за реколтата като ядат лошите листни въшки. Сигурно затова в повечето езици името им се върти все около "божи твари". На немски например е "Marienkäfer",  а на английски "ladybird", "ladybug" (в САЩ), или "lady beetle", като във всички случаи връзката е с Дева Мария. На френски пък народното име до преди няколко десетилетия е било "bête à bon Dieu" - т.е. пак със значение "божа животинка". На много славянски езици е същото - "божья коровка" на руски и белоруски, а на хърватски "božje ovčice". Дори на иврит думата за калинка била (аз не знам иврит, но така казват) “parat Moshe rabenu”, което значело "кравата на раби Мойсей".



          А, забравих да ви кажа защо у нас пък калинките се наричат калинки. Ами това название идва от растението калина - защото то има плодове с ярки цветове и кръгли като точки.
          А в някои краища им казват "каца-мара".
          Но е приятно чудо докато се разхождаш из гората да попаднеш на скала, която е калинково сборище.
         Това със сигурност или ще ми донесе златни чехлички, или няма?

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"В измерение пето" е вече с клип



          Последната ми песен е вече с клип. Песента е направена спонтанно, с три-четири акорда и без някакви ефекти и допълнителни инструменти - само китара и глас. Снимките за клипа правихме аз и Стефан край язовирите на Арда, а монтажа е дело на моя приятел Емо Русев. А звукът? Звукът записахме в студиото на Ангел Чавдаров в един неделен следобед в присъствието на две чаровни дами, буквалнно за час - час и половина. Е, може да се чува тук-там скърцане, но няма да се явявам на Евровизията, я. Айде приятно ви гледане и слушане!

неделя, 18 ноември 2018 г.

Скопие-Скулпт!-Скулпт!-Ура!

Скопие - The kitsch city

          Жалко че не можах да ида до Шутка и Топана - "джипси" кварталите на Скопие, възпяти в известната песен на Владко Стефановски - там със сигурност щеше да е по-интересно и по-живо отколкото в центъра на македонската столица.

Снимка за спомен на фона на чисто новата сграда на Министерството на "надворешните работи", т.е. на външните работи, окичена със статуи на носии от цяла Европа

          Да, Тананикам си магичната песен за белия кон, докато вървя из Скопие и се чудя що за странен град е. Бутафорен. Град с чисто нов необароков център, и с около хиляда статуи в един квадратен километър, които така те ошашавят, че ако някой минувач спре за малко на място, започваш да се чудиш дали и той не е статуя. И още - три пиратски кораба през 300 метра в коритото на Вардар, Триумфална арка, соц-жилищни блокове.