Малките неща

          Обичам малките неща – малка чашка от рисуван порцелан, малко речниче, малък поглед изпод палав кичур…
          Ей в такава една малка събота получих подарък – малка шапка и малко речниче. Триезично – немско-френско-английско. Пък шапката е само френска.
          И ето ме сега – ухилен до уши, защото вече знам, че „жартиера“ например на немски е Strumpfband, на френски е jarretière, а на английски, ако щете вярвайте – garter.
И защото мога да прелиствам страниците с кутретата си, които и без това участват най-малко в живота ми. И да търся разни малки думички. С шапка на главата.

Това вече ще е друго завръщане

              И щом ме повика морето - така
            в дългите дни без пейзажи,
             с всичките залези на света,
              името ти ще ми носи надежда
                 за връщане,
            ще ми бъде остров,
               обятие.
              Ще пренарежда
            всички морета в очите ми,
         всички видове тишина.

            И щом сляза на някой жълт бряг
         с ръце като статуя
          дълго кръстила вятъра,
          ще ме посрещне друга с твоето име.
           Тихо ще влезе в дните ми
           с цвят на ябълка или с друг цвят за прегръщане,
         но това вече ще е друга история.
              Това ще е друго завръщане.