Улияници. В процеса на редакторската работа по първия ми роман „Уроборос“, редакторът ми Виктор Самуилов, ме попита откъде съм взел думата „улияници“, която съм употребил в текста и дали изворът е достоверен. „Улиянец“ е стара дума за кошер, има я в многотомната енциклопедия „История на България“, но днес е забравена дума. Подобна има в много от славянските езици – „ул“(пол.), „улей“(рус.),“улик/вулик“ (укр.), „улиште“ (срб) и т.н.
Такава съпоставка направих, докато четях „Сивите пчели“ („Серые пчелы“, на украински - „Сiрi бджоли“) на украинския писател Андрей Курков. В него той пише за отчуждението, както и за това как тече „нормалния“ живот на обикновения човек по време на война. В т.нар. „сива зона“, пространството между позициите на украинската армия и тези на подкрепяните от Русия сепаратисти, се намира село, в което са останали само двама жители – Сергеич и Пашка, всички останали са избягали. В селото няма ток, няма магазин, няма средства за комуникации. Единият живее на улица „Ленин“, другият на съседната „Шевченко“ и преди войната са били врагове, но поради обстоятелствата са принудени да си общуват.
Романът е издаден първо на руски. Пчелите са своеобразен герой в повествованието, но и метафоричен образ. В тази сива зона, всичко е сиво, даже хората, а сякаш и човечността. Главният герой не иска да допусне войната да „попие в него“, да взема страна и отначало даже не знае кои са „нашите“ и „вашите“. С идването на пролетта, Сергеич решава да премести улияниците си от тази „ничия зона“, за да не би медът, който ще дадат пчелите му, да бъде с вкус на война. Натоварва шестте си кошера и тръгва за Крим при познат пчелар татарин, който се оказва че от две години е безследно изчезнал, а скоро се разбира и че е убит.
Великолепен роман, за „малкия“ човек и пчелите, роман, който е преведен на почти всички европейски езици, а както разбирам, скоро ще бъде издаден и на български от „Колибри“.
