Tempora pessima sunt – „Времената са лоши“, това е писал още в началото на 12 век (към 1120-30 година) някой си Бернар дьо Клюни в своята поема De contemptu mundi („За презрението към света“). Разбира се, че е бил монах и разбира се, че е писал за скорошното идване на Страшния съд, поради греховните нрави – виното, парите, жените(sic), грешните епископи и свещеници в Църквата, лъжесвидетелстването и т.н.
Това е преди девет века.
Но слушайки и четейки за жестокостите, които ни заливат всекидневно - убитото момиче от Хасково миналата година, жертвите в Петрохан, грозните събития тези дни в Банско, и особено това в Пловдив, разбираме, че и днес времената са лоши и винаги са били лоши. И не – днешните поколения не са по-лоши от предишните – същите (гадове) са като нас и като тези преди нас и като другите много, много преди нас. Само пейзажите и подробностите са различни.
