Наклонената кула PISA
Като ви казвам аз, че четене и пак четене му е майката на всичко. Четене не на реклами на казина или предизборни лозунги. На книги. Щото ей го на, ясно е като бял ден, че нечетенето на книги е истинската причина за плачевните резултати от теста PISA за функционална грамотност на 15-годишните българчета за 2025 г. Те са все по-ниски от година на година и ако тестът PISA беше кула, щеше да е много, ама много наклонена, почти до земята. И какво ни грее, че в повечето европейски страни резултатите спадали.
Тестът, знаем отчита грамотността на учениците – четивна, математическа, компютърна и природонаучна, но казано по друг начин това говори за четивна култура, математическа и компютърна култура, както и ниво на творческо мислене. Ще кажете какво четене на книги при математиката, но това ще покаже, че, хм…и вие не четете много-много. Че как ще имаш въображение и как ще имаш гъвкав, аналитичен ум да смяташ, ако не четеш, ако не умееш да се пренасяш в други светове чрез книгите, ако не ти бачка въображението. Че не чете нашенецът го потвърждава и една друга статистика за процента от населението прочели поне една книга в годината – от 27 страни в ЕС ние сме на 24 място. И от МОН пак ще разтягат локуми за промени, реформи и подобрения, но истината е, че нашите програми са насочени по-скоро към наизустяване на материала, а много по-малко към развиване на мисленето. И от толкова много реформи (тази дума как да не я намразиш) през последните години, как да разберем какъв е бил ефектът от една реформа, като веднага след две-три-четири години я заменяме с друга, после с трета и т.н. Сигурно имаме една от най-реформираните образователни системи. Но все така продължаваме да симулираме образование.
Та кулата с резултатите на нашата родна PISA, ще се накланя все повече към дъното, ако не обединят усилия, първо семейната среда на децата, после обществената среда, училището, извънкласните форми и разбира се интернет, а доколкото може и опитът на страните-отличници по тези показатели, само и само да се заинтригуват нашите тийнейджъри и да четат повече. Да четат научна и художествена литература. Да се направи така, че четенето да стане привлекателно,книгите сами да ги викат и да не им дават мира.
Иначе, какво - синдромът „Наш Пондьо“, описан така язвително и хапливо от Чудомир, ще ни застигне съвсем скоро и днешните (неграмотни) ученици, на които по милост е писана тройка, ще са утрешните учители на нашите деца.
А може би вече ни е застигнал!
(Снимка: Gilber Garcin)
