Коневският водопад

Водопадите в Източните Родопи са като повечето хора – зимъска и пролетес пълнеят, а лете са в калориен дефицит и стават тънки като манекени.

Та и този водопад е започнал да минава на лятна диета, но все още радва окото. Намира се близо до с.Бял кладенец, но е известен повече като Коневски водопад. Той е на рекичката „Качлъбуюк дере“, на юг от която започва защитената местност „Големият сипей“, много красива на гледки и рай за любителите на лешояди, черни щъркели, чапли и разни други пернати.

Водопадът видях за пръв път през 1999 г., когато с два каяка пребродихме надлъж целия яз „Студен кладенец“. Язовирът беше пълен и се стигаше до самия водопад по вода. Помня колко бях впечатлен от магията на това място. Тогава още снимах с лентов фотопарат и не помня дали съм вадил снимките на хартия, не намерих никаква следа. После съм ходил още веднъж, пеша, откъм село Конево.

Този път тръгваме от село Бял кладенец по много приятен, сенчест път. Диво е, зелено и няма кьорав човек по целия път.

Бях забравил колко красива е цялата местност край водопада. С огромни надвиснали скали, вдълбани като пещери от двете страни, с голям вир за къпане и нацъфтяла черна акация. Самият водопад се е изплезил като жив в дъното на скалите, досущ митично същество, дишащо, пръскащо, което сякаш е било свидетел на сътворяването на Адам и Ева. Слънцето услужливо се скрива от време на време, за да станат по-добри снимките, или просто за да си поиграе на криеница с нас. Водата все още е студена и опитите ми да се изкъпя във вира, приключват с намокряне само до коленете. Водните кончета и лястовиците, танцуват като луди през цялото време над водата, а пеперудите махат с шарени крила, сякаш лекомислени госпожици си веят с по едно ветрило от всяка страна за да не им е топло.

Трудно се тръгва от такова място. Стоиш унесен, затворил очи, слушаш ромона на водопада, като мантрата на шинтоистки монах и забравяш за планове, разочарования, очаквания от живота.

Моята потребителска кошница и "Страдивариус"

Абе не, бе, не че ще си купувам цигулка „Страдивариус“, но им следя цените, заради потребителската кошница и инфлацията. Като ревнали всички „поскъпване, та поскъпване“, а къде е това поскъпване, аз не го виждам. Ние с бай Страти ги следим цигулките „Страдивариус“ от поне двайсет години и редовно си ги слагаме в потребителската кошница, ама трябва да ви кажа, че са бетон цените им. Въртят, въртят, и все са около 3 млн. евро, а има и по-евтини, ако имат тук-там някоя драскотина. Бай Страти даже твърди, че били далечни роднини с този Страдивариус още от времето на хан Алцек, който се установил на „Ботуша“, и даже по-правилно било да се наричат „Стративариус, по името на техен пра-пра-прадядо, чергубоилът Страти, но аз не му вярвам много, щото като си пийна и аз ставам роднина на Орфей, ама по линия на Евридикината учинайка. Обаче си говорим, че и при диригентските палки и при ковчезите – ето това също е куриоз – няма поскъпване, а има търсене, не че няма. Дори диригентските палки с абаносова дръжка не надвишават 20 евро – какво му плащаш. А цялата зала може да ахне от палката ти, като я размахаш пред всички. При ковчезите цената не се е вдигала от две години, но пък на шурето един познат, от Каспичан е човека, бил твърдо против еврото и си купил, моля ви се ковчег още миналата година преди приемането на единната валута. Преди това често се заканвал: „в моя дом, ковчег купен с евро ще влезе само през трупа ми“. Единствено се жалвал, че не предлагали връщане на артикула до един месец от покупката, ако клиента не е доволен, както е редно. Сега си го пребоядисвал в гаража, че цвета не му харесвал.

обре, хубуй, ще кажете това са изтънчени, фини неща – цигулки, ковчези, но да вземем мотиките. Никакво колебание на цените, а освен това инфлуенсърът бай Генчо си купи на промоция от немска верига – взимаш пет – като втората ти е безплатна. Сега, вика, копам на двора с тази безплатната и марулите са ми хептен без пари.

Ами червените вратовръзки? Че те даже връзка репички са по-скъпи от една червена вратовръзка. Много изгодно намаление гледах в едно сутеренче близо до Парламента. Три вратовръзки за две евро и безплатно ти дават магнитче с лика на Брежнев.

Имало било инфлация!

А, чакайте да ви кажа за томовете на Ленин? Че вие знаете ли, че всичките 55 тома от събраните съчинения на Владко Илич, можете да ги намерите нови, с неразрязани страници, за 55 евро и тази цена даже бележи спад. Томче-евро. Знам го със сигурност щото продавача ми е роднина. Ако ги продам, вика, ще си купя пет биографии на другия Владко, тоз днешния, и ще ми останат даже пари за локум.

И канарчетата поевтинели, че много се били навъдили напоследък и цената им паднала. И хранителните продукти не са поскъпнали. Украинското олио „Анушка“ с главата на президента на една съседна страна е почти без пари, а филето от акула от Ормузкия проток е евтино, защото там нали се гърмят и акулите са сред косвените жертви. Само дето диетолози казват, че не било много здравословно, защото това били стресирани акули. Дрън-дрън. Кюфтетата от кайма от свободно плуващи моржове от Северните морета са сигурно много здравословни, но са ми скъпички, та предпочитам стресирани акули вместо свободните моржове. И жабешките бутчета не са поскъпнали, особено ако си ги уловиш сам…

Поскъпване имало било, хайде, бе…Но ние с бай Страти си следим цигулките, защото искаме да станем по-възвишени души, а то с репички и марули как се става възвишен. Хм?