Коневският водопад

Водопадите в Източните Родопи са като повечето хора – зимъска и пролетес пълнеят, а лете са в калориен дефицит и стават тънки като манекени.

Та и този водопад е започнал да минава на лятна диета, но все още радва окото. Намира се близо до с.Бял кладенец, но е известен повече като Коневски водопад. Той е на рекичката „Качлъбуюк дере“, на юг от която започва защитената местност „Големият сипей“, много красива на гледки и рай за любителите на лешояди, черни щъркели, чапли и разни други пернати.

Водопадът видях за пръв път през 1999 г., когато с два каяка пребродихме надлъж целия яз „Студен кладенец“. Язовирът беше пълен и се стигаше до самия водопад по вода. Помня колко бях впечатлен от магията на това място. Тогава още снимах с лентов фотопарат и не помня дали съм вадил снимките на хартия, не намерих никаква следа. После съм ходил още веднъж, пеша, откъм село Конево.

Този път тръгваме от село Бял кладенец по много приятен, сенчест път. Диво е, зелено и няма кьорав човек по целия път.

Бях забравил колко красива е цялата местност край водопада. С огромни надвиснали скали, вдълбани като пещери от двете страни, с голям вир за къпане и нацъфтяла черна акация. Самият водопад се е изплезил като жив в дъното на скалите, досущ митично същество, дишащо, пръскащо, което сякаш е било свидетел на сътворяването на Адам и Ева. Слънцето услужливо се скрива от време на време, за да станат по-добри снимките, или просто за да си поиграе на криеница с нас. Водата все още е студена и опитите ми да се изкъпя във вира, приключват с намокряне само до коленете. Водните кончета и лястовиците, танцуват като луди през цялото време над водата, а пеперудите махат с шарени крила, сякаш лекомислени госпожици си веят с по едно ветрило от всяка страна за да не им е топло.

Трудно се тръгва от такова място. Стоиш унесен, затворил очи, слушаш ромона на водопада, като мантрата на шинтоистки монах и забравяш за планове, разочарования, очаквания от живота.