вторник, 11 октомври 2022 г.
Невидими мостове между хората
Човекът с козите върви по моста. Бавно. Спира от време на време и се заглежда във водата. Нахлупил е бяла шапка, бяла като косите му. Исках да кажа като козите му. Но козите стоят в края и не пристъпват по клатещата се между небето и водата „пътека“. Една щипка философия ако поръсим на това място, трябва да кажем, че мостът е отношение. Нещо трето между други две неща. Когато единият бряг се казва „аз“, другия - „ти“, просваш един мост и става „ние“, нали. Съвсем различна е гледката – пейзаж без мост и същият пейзаж с мост. Мостът някак очовечава пейзажа. Има вече разказ между двата бряга. Случка. Любов…
Снимам човека с козите как върви по моста, отдалеч, от пътеката, която се спуска към него. Чак когато доближавам виждам козите и го питам дават ли мляко, за да завържа разговора отнякъде. Дават, вика, дават, правя си и сирене. Купих ги от Куклен. Галя козичките - те са толкова бели и чисти. Голямата има звънче, което съвсем нежно се обажда от време на време. Айде, кажи за красивия, каменен мост, който е бил на това място преди да направят язовирището. Ей там беше и сочи към едни скали на стотина метра от нас. Освен за каменния мост, и за това как бил взривен и какво му се е случило после на бомбаджията, за орнаментите по него, ми разказва и за онкологичното си заболяване, открито преди три години, за изчезналия си в Турция брат (мой набор), от когото няма ни вест, ни кост, вече не знам колко години, за негов приятел, който починал в Кърджали вчера, или оня ден…Говорът му е минорен, спокоен.
Повечето обикновени родопчани са такива – срещнеш го, напълно непознат, и след десет минути вече знаеш половината му живот. Някакви невидими мостове се спускат между хората в този край и неусетно тръгваш по тях, вървиш, вървиш и уж напред вървиш, а се усещаш, че си тръгнал назад, към това което е било или ти се е искало да бъде…
неделя, 2 октомври 2022 г.
Превърнат в мед танц на пчелите
С Яница Радева вървим по жепе-линията. Последните лъчи на мандариновия залез огряват отсрещните стръмни скали, на другия бряг на водата. Мандариновата светлина прави пейзажа по-загадъчен, леко винтидж. Над нас е могъщият връх, с крепостта „Моняк". Скалата преди минутки беше островърха пирамида, сега е като заоблена скална шапка. Гледната точка променя гледката. Променя и хората.
Има нещо детско и мантрично в това да вървиш по железопътна линия когато няма влак. Казвам на Яница, че следващия влак ще е след дванайсет часа и че точно това трасе, в продължение на двайсетина километра към Хасково е много живописно, ако си в самия влак – тунели, водна шир, мостове, красиви скали. Вървим и говорим. Внимавам да не се правя на многознайко. И да не се спъна.
На въжения мост здрачът вече е плъзнал красиво навсякъде, и прави всичко привлекателно загадъчно за снимки. Един-единствен човек, смален, стои съвсем в началото на моста, стои и гледа към нас. По пътя точно споменавах, че напоследък тук са поникнали едни баби, дето предлагат разни дребни неща, и аз не знам какви, заради туристите, които са станали тълпи и тълпи. Този човечец на моста се казва Касим, но това ще го разберем чак накрая, като си тръгваме. Предлага ни да си купим каквото си харесаме. Какво да си харесаме – грозде черно и бяло от неговата асма, сушен липов цвят, чубрица и мед от неговите кошери. Сергията му не вдъхваше много доверие, нямаше вид, но приказката беше по-интересна от стоките му. От Лисиците бил, естествено, и баща му бил от тук. Къщата му изгоряла преди време и за ден-два вика, останахме без зъби с жената. От преживения ужас. После доктор им казвал, по-добре, че с това сте минали, а можеше да ви удари другаде, много по-лошо. Единият му син работел във Франция от 16 години. Построил си къща в с.Пропаст, с 15 стаи, но сега никой не живеел там. Другият му син не бил много добре. Живеел си при тях. Преди две-три години се загубил в планината и три дни го търсили. Полиция, горски и накрая го намерили на километри оттук, чак към Биволяне по баирите. Как е издържал, вика, не знам, а беше зима. Ама вземете си нещо, ако искате. Днес минаха четиристотин души туристи, казва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)