понеделник, 21 декември 2020 г.

Кралимарков камък и чудесата край Мезек

 


"Какво ли е станало с това момче? Избяга, както си беше на пост край заставата. Новобранец на няколко месеца служба, оставил си автомата, там където е бил нощен караул и драснал в тъмнината по родопските баири към Гърция - границата е на няколко километра, кльона зад гърба му – фасулска работа. Дали е стигнал заветния Запад, или гърците са го върнали у нас, както твърдяха нашите командири, че уж имали споразумение с отсрещната страна да си връщат бегълците, което едва ли е било така."

Това си мисля, докато крачим покрай полуразрушената застава, край село Мезек, бивша „Асен Илиев“. Асен Илиев, ни учеха тогава, е голям герой. Бил се е смело и загинал в битка с диверсанти. Думата „диверсант“ днес е почти изчезнала от речника ни. А герой е относително понятие, както се разбра. В двора на поделението в Любимец всеки ден гледахме бюста на Асен Илиев, както и на още четирима граничари-герои, загинали, пазейки нашите граници от врагове. 


неделя, 13 декември 2020 г.

Ден за хигиена на книгите

 


    Ден за хигиена на книгите, днес. Четири часа с книгите от най-горните два рафта – всяка една беше изведена на балкона, прахта издухана, или прахът издухан ( ей, тази дума „прах“ много я харесвам щото е хермафродит), страниците разлистени, за да вземат въздух, потупване и поглаждане оттук-оттам. После следваше поставяне началото на нещо като домашен каталог. Заглавие, автор, издателство и година на издаване – една по една – минаха пред компютъра за да бъдат вписани и чак тогава чинно преподредени на двата рафта, с помощта на два стола сложени един връз друг, че то много високо. И така около 30-40 качвания и слизания. Е, със седем-осем трябваше да се разделим - един учебник по обща ентомология, „Най-младият син на партията“, на Касил и Поляновски, „Взлом“ на Ст.Ц.Даскалов и още няколко такива. Ей такива занятия по време на дъжд. 

    И сега мине-не мине, поглеждам към двата най-горни рафта – някак е по-светло сякаш в този ъгъл…

(снимка Gilbert Garcin - един от любимите ми сюрреалисти във фотографията, отишъл си през април тази година)