"Какво ли е станало с това момче? Избяга, както си беше на пост край заставата. Новобранец на няколко месеца служба, оставил си автомата, там където е бил нощен караул и драснал в тъмнината по родопските баири към Гърция - границата е на няколко километра, кльона зад гърба му – фасулска работа. Дали е стигнал заветния Запад, или гърците са го върнали у нас, както твърдяха нашите командири, че уж имали споразумение с отсрещната страна да си връщат бегълците, което едва ли е било така."
Това си мисля, докато крачим покрай полуразрушената застава, край село Мезек, бивша „Асен Илиев“. Асен Илиев, ни учеха тогава, е голям герой. Бил се е смело и загинал в битка с диверсанти. Думата „диверсант“ днес е почти изчезнала от речника ни. А герой е относително понятие, както се разбра. В двора на поделението в Любимец всеки ден гледахме бюста на Асен Илиев, както и на още четирима граничари-герои, загинали, пазейки нашите граници от врагове.