Иво Георгиев: Кралимарков камък и чудесата край Мезек

"Какво ли е станало с това момче? Избяга, както си беше на пост край заставата. Новобранец на няколко месеца служба, оставил си автомата, там където е бил нощен караул и драснал в тъмнината по родопските баири към Гърция - границата е на няколко километра, кльона зад гърба му – фасулска работа. Дали е стигнал заветния Запад, или гърците са го върнали у нас, както твърдяха нашите командири, че уж имали споразумение с отсрещната страна да си връщат бегълците, което едва ли е било така."

Това си мисля, докато крачим покрай полуразрушената застава, край село Мезек, бивша „Асен Илиев“. Асен Илиев, ни учеха тогава, е голям герой. Бил се е смело и загинал в битка с диверсанти. Думата „диверсант“ днес е почти изчезнала от речника ни. А герой е относително понятие, както се разбра. В двора на поделението в Любимец всеки ден гледахме бюста на Асен Илиев, както и на още четирима граничари-герои, загинали, пазейки нашите граници от врагове.

Подминаваме тъжната картинка на рухналите сгради, няколко стълба от кльона и вървим бодро напред към развълнуваните дипли на Източните Родопи. Върхове и долчинки, чупки и гънки се редуват, надпреварват се и пъплят към хоризонта. Пътят е добре маркиран и според Алекс, това е отсечката „Рила-Родопи“ от международната туристическа пътека Е 8. Шегувам се, че тази международна пътека сигурно е от Вашингтон до Мезек. Денят е мъглив и студен. Намръщено предзимие. Петима откриватели сме поели из най-източните дипли на Източните Родопи. Точно такъв студен ден беше и след бягството на онзи часови и помня как три дни, ние, целият личен състав на поделението оглеждахме околните баири педя по педя и търсехме беглеца. Тогава много си мислехме за това момче - какво ли му е било в душицата, как ли са го "действали" старите войници, че да се реши на такава крайна постъпка. Дали е герой или враг? Но - след тридневния "поиск", му хванахме опинците, както се казва. Сега, благодарение на съвременните средства за ориентиране и на ярките ламинирани табелки със знака „IYI“, хващаме не само опинците на „Кралимарков камък“, но и самата скала, която се е кротнала в ниското, почти в дерето, и стърчи като часови. Часови, застанал на стража край изтичащото време, който още не е избягал от пост. Нишите са почти от всички страни. Само от страната, от която идваме няма. Разхвърляни по грапавата повърхност безразборно. Породисти ниши. Някой ги оприличава на онези от "Шан кая", друг споменава "Сиврито".

Следва познатия ритуал – обикаляне, снимане, цъкане с език, ахкане и коментари. Васко прави клип. После раздава чашки и налива станимашка малага. Вадим мезе. Черпи за рожден ден на майка си. За здраве. Настроението веднага затреперва около 9 градуса по скалата на Иванов-Недялков-Тасим-Николов. Васко прелива един камък оприличен на олтар, с червената амброзия. Правим арт-инсталация от чашки пълни с вино наредени върху щръкнали клонки на близкия бор. Говорим си на древни теми – мегалити, жени, вино, планини.

Потегляме с блясък в погледа. Посоката е забуленият в мъгла връх „Шейновец“, а ние го заобикаляме за да стигнем до втората по-малко известна мезешка гробница. По пътя дотук, в пейзажа, имаше разхвърляни окопи, скривалища на бронетранспортьори, бункери - все знаци от "студената война". Могилата се вижда отдалеч, обрасла с четина от млади дъбчета. Обикаляме я за да се почудим на дълбоките иманярски изкопи в снагата ѝ. Как няма да копаят – нали в началото на миналия век в могилата на другата – голямата куполна гробница е бил открит бронзов глиган в естествен размер. Негово каменно копие сега краси центъра на Мезек и е символ на селото. А самият оригинал бил в археологическия музей в Истанбул.

Влизаме един по един в гробницата – входа е приказен с тези огромни дялани плочи, с нападалите дъбови шумки пред отвора. Последният дом на някой тракийски герой. Безименен за нас. Дромосът е разрушен явно и не се забелязва, а преддверието е от огромни квадри, без покрив, и то полуразрушено. Самата погребална камера е с перфектна кошеровидна конструкция. От масивни дялани камъни без спойка. Камъните на купола са с различен оттенък – ту червеникав, ту белезникав или сивкав. Вътре са разхвърляни две-три правоъгълни плочи – може би част от разбитата подова настилка. Възхищаваме са на строителното майсторство на античните майстори – то няма нищо общо със скално-изсечените гробници по кърджалийския край, които са по-стари, но и по-примитивни като изработка.

Като се насищаме на чудесата на гробницата, поемаме обратно – всъщност програмата ни е изпълнена. Героите са уморени, но доволни - преходът не беше малък. Ние с Юмер обаче оставаме след като другите си тръгват – да хвърлим по едно око на крепостта "Неузетикон" край Мезек, както и на прочутата голяма куполна гробница с най-дългия коридор у нас.