петък, 8 февруари 2019 г.

Сутрин с колелата...


          И тази сутрин, както обикновено, срещам „моя” циганин. Приличаме си. И той като  мен ходи на работа с колело – горе-долу сме една шепа хората в целия град дето се придвижваме на две гуми до бачкането. Циганинът е готин – разчорлен бараба, небръснат, захапал наполовина изгоряла цигара в уста – прилича на вълка от „Ну погоди”. Аз го докарвам на ентелигент – с очила, брада и невидима книга в раницата (за сведение на работодателите - чета само през обедната почивка). Нямам фас в устата, но пък в едно чекмедже в къщи имам лула – като нищо един ден и аз ще я изкарам и ще я захапя като някой Камю или направо като някой Гюнтер Грас, да му се не види. Представяте ли си ме - с колело и с лула - да изтрепеш рибата. В кошничката отпред на колелото на "моя" циганин, гледам мръсножълта торба – гадая - освен пакета с цигари и запалката, в нея може би има и сандвич със салам за обяд. То и аз си нося сандвич с лютеница в раницата. Нали ви казвам – приличаме си – и той е с вехто якенце като мен, но най-вече си приличаме по колелата – няма да седнем да замърсяваме въздуха с изгорели газове я, яхнали някакви лъскави таратайки на четири гуми...
          И ми се иска някой ден да го заговоря, ама пусто нали сутрин все бързаме за работа, а и е студено. Пък и той на отиване фърчи по нанадолнището, а аз едва кретам в обратна посока, с което не искам да кажа, че те циганите карат все по нанадолнището - не - вечер сигурно и той върти педалите яваш по нанагорнището човека, ама вечер никога не съм го срещал, та не знам.
          А ми се иска да го заговоря. Щот и двамата караме колела. И си приличаме...

Барон Дрез с първото колело от 1817 г,, рисунка

вторник, 5 февруари 2019 г.