Поне веднъж-дваж годишно надничам в базата данни на ЮНЕСКО за преводния поток в световен мащаб - Index Translationum - ей така - заради любопитството, а и заради щипката екзотика и абсурд в класациите. То е ясно - книгите са отражение на човешкото познание и степен на отвореност към света. И отвореност към Другия. И на много други неща са отражение. Преводните книги са голям феномен - те обикалят света и достигат и при нас благодарение на тежкия, тих и недооценен труд на преводачите. Наскоро четох за един от първите китайски преводачи Лин Шу, който за кратък период - от 1895 г. докъм 20-те години на 20 в. е превел около сто и осемдесет шедьоври на западната литература. Куриозното при него е, че не е знаел бъкел от нито един западен и какъвто и да е друг език, а е работел в сътрудничество с устни преводачи. Те са му чели и превеждали на глас от даденото произведение, а той го е записвал на литературен китайски. Е, получавало се е нещо съвсем различно от оригинала - казват, че той направо е пренаписал "Дамата с камелиите", "Дейвид Копърфилд" и "Дон Кихот", например. За онези времена това е било оправдано сигурно, като се има предвид, че дотогава китайските библиотеки са били пълни само с китайски книги и тълкувания към тях. А и все пак да не забравяме, че всеки превод е само ПЪТ към оригинала и никога не може да бъде самият оригинал.
Но да се върна пак на Индекса на преводите на ЮНЕСКО. Искам предварително да уточня, че данните макар и официално публикувани, са все пак далеч от това да бъдат точни, поради факта, че не всички държави старателно изпращали точен регистър (чрез своите национални библиотеки). Тук няма как да бъдат включени и неофициалните и пиратски преводи, които се ширят в доста страни с не толкова стриктни закони по отношение на авторското право и книгоиздаване. Любопитно четиво е класацията "топ 50" на най-превежданите автори в света.