Мураками в Уелсли колидж

Чели сме и ние, чели сме, как Уйлям Фокнър, през далечната 1957, е бил на (първа) писателска резиденция в Университета във Виржиния, САЩ. А после пак, през не толкова далечната 1958 година. По всеобщо мнение, тогава, нобеловият вече лауреат е оставил неизличими спомени , сред университетската общност, най-вече с това, че почти през цялото време е пушил лула, поркал и яздил кон. Затова и често е падал от коня. Писателските резиденции са измислени в САЩ и не са лошо нещо. Те дават на чуждестранния или американски писател, един приятен живот, в приятна, модерна обстановка, където може да се разхожда из красиви места, да чете хубави книги, пльоснат на меко канапе. Даже не е задължително да пише, нито да има лула. Е, от време на време само, трябва да се среща със студенти или с читатели и да им говори умно, как писателят е еди-какво-си, а пък живота, той пък направо е еди-какво-си. На Харуки Мураками, също му се наложило наскоро, да отговаря умно на странни въпроси. Тази пролет той изкара цял семестър на писателска резиденция в престижния дамски колеж „Уелсли колидж“ близо до Бостън. Мураками, запален маратонец, знаем, вече е бил в Бостън и то цели шест пъти, но като участник в прочутия Бостънски маратон. Та през април, Мураками, който е изключително популярен в САЩ, макар че той къде ли не е известен по света, участвал в литературен разговор с университетската общност в Уелсли колидж (с билети). Дни преди това, в Япония, излиза най-новия му роман „Градът и неговите несигурни стени“, роман, от 1200 стр., който се очаква да излезе на английски през 2024, на френски през 2025, а на български – през…ще видим кога. Та на срещата основна тема на разговора била работата на писателя в условията на пандемия и война, както и подробности около написването на новия му роман. След това била организирана дискусия в отбрано общество на фона на чайна церемония дадена специално за писателя и за жена му Йоко. На дискусията се включили с въпроси и преподаватели участници в симпозиум на тема „Жени без мъже“ (все пак Дамски колеж е домакин). Поканен да вземе отношение по темата, Мураками, който, знаем е автор и на сборник с разкази със заглавие „Мъже без жени“, отвърнал скромно: „Знаете ли, аз съм само писател. Единственото нещо, за което мога да говоря е как се пише“. Та хубаво нещо са писателските резиденции, особено ако си японец и обожаваш поничките Dunkin` Donuts, които отдавна не се правят вече в Япония.

Наследници на литературни права

През януари 2020 г. си отидоха двама „пазители“ на литературни храмове. Единият Добрият, другият, хм! - Лошият. Четох много и за двамата, мислих, цъках с език. ТТогава не пуснах нищо тук, в говорилнята ФБ. И двамата са прекарали последните си дни във Франция, даже до острова на единия съм бил съвсем близо, когато прекарах онова разкошно лято на остров Олерон, през деветстотин и еди-коя-си. Добрият е Кристофър Толкин – най-малкият син на легендарния автор на „Властелинът на пръстените“. Добър, прилежен, търпелив и отзивчив при работа с издатели, изследователи и журналисти, на него се е паднала отговорността да подреди, разчете и да издаде голяма част от хаотичния архив на баща си набутан в 70 кашона. Благодарение на неговата грижливост и усърдие вижда бял свят сагата „Силмарилион“ например, със своя чуден митичен свят наречен Арда. Но и други неиздавани приживе творби. В негово лице любителите на творчеството на Толкин загубиха един истински грижовен жрец на литературното му наследство. На другия полюс е Стивън Джойс – внук на Джеймс Джойс, авторът на „Одисей“. Той е Лошият. Груб, арогантен, винаги пречка на издатели, литературни историци и учени проучващи творчеството на дядо му, наричан от някои „Кадафи на почитателите на Джойс“. Почти винаги отказвал на молбите за достъп до архивите на великия дъблинчанин, като дори си е позволил да унищожи част от неговата кореспонденция, давал е на съд театри, спирал е проекти за изложби, посветени на дядо му. Все едни такива хулиганщини. Когато през 2012 година изтекоха авторските права на Дж.Джойс, в Twitter се появи радостен възглас от един литературен сайт – „Fuck you Stephen Joyce!“ Какво значи това мило послание, знаем от американските филми, дори и ние, които не шпрехаме чак толкова английския.

И ето – преди няма и два месеца си отиде от този свят още една „пазителка на храм“ на едно от големите божества в света на литературата – Мария Кодама, вдовицата на Хорхе Луи Борхес. Ако трябва да я вместим между двамата по-горе цитирани, тя е по-скоро от типа на Стивън Джойс. По-млада от мъжа си с 38 години, близо четиридесет години тя е бдяла като цербер над литературния архив на великия аржентинец, съдейки наляво и надясно писатели, издатели или изследователи, дръзнали да пишат или издават част от творчеството на мъжа ѝ, без, според нея да спазват точно авторските права. Да се надяваме, че през тези години не си е позволила да унищожи каквото и да било от архива на мъжа си. Отиде си този март на 86 годишна възраст без да имат наследници с Борхес. Първоначално е имала намерението да завещае архива на писателя на два университета – един японски и един американски, но тъй като не е оставила никакво завещание, цялото литературно наследство на Хорхе Борхес остава под въпрос. Първо ще има временен администратор на архивите на писателя, назначен до изясняване на въпросите с претендиращите за наследници. Творчеството на Борхес ще стане публично през 2056 г. Та има и наследници, и наследници, както всичко в живота. Снимки: Джеймс Джойс и внукът му Стивън - сн.Bettmann Archive/Getty Images; Борхес и Мария Кодама - сн. L`Officiel Mexico