Превърнат в мед танц на пчелите
С Яница Радева вървим по жепе-линията. Последните лъчи на мандариновия залез огряват отсрещните стръмни скали, на другия бряг на водата. Мандариновата светлина прави пейзажа по-загадъчен, леко винтидж. Над нас е могъщият връх, с крепостта „Моняк". Скалата преди минутки беше островърха пирамида, сега е като заоблена скална шапка. Гледната точка променя гледката. Променя и хората.
Има нещо детско и мантрично в това да вървиш по железопътна линия когато няма влак. Казвам на Яница, че следващия влак ще е след дванайсет часа и че точно това трасе, в продължение на двайсетина километра към Хасково е много живописно, ако си в самия влак – тунели, водна шир, мостове, красиви скали. Вървим и говорим. Внимавам да не се правя на многознайко. И да не се спъна.
На въжения мост здрачът вече е плъзнал красиво навсякъде, и прави всичко привлекателно загадъчно за снимки. Един-единствен човек, смален, стои съвсем в началото на моста, стои и гледа към нас. По пътя точно споменавах, че напоследък тук са поникнали едни баби, дето предлагат разни дребни неща, и аз не знам какви, заради туристите, които са станали тълпи и тълпи. Този човечец на моста се казва Касим, но това ще го разберем чак накрая, като си тръгваме. Предлага ни да си купим каквото си харесаме. Какво да си харесаме – грозде черно и бяло от неговата асма, сушен липов цвят, чубрица и мед от неговите кошери. Сергията му не вдъхваше много доверие, нямаше вид, но приказката беше по-интересна от стоките му. От Лисиците бил, естествено, и баща му бил от тук. Къщата му изгоряла преди време и за ден-два вика, останахме без зъби с жената. От преживения ужас. После доктор им казвал, по-добре, че с това сте минали, а можеше да ви удари другаде, много по-лошо. Единият му син работел във Франция от 16 години. Построил си къща в с.Пропаст, с 15 стаи, но сега никой не живеел там. Другият му син не бил много добре. Живеел си при тях. Преди две-три години се загубил в планината и три дни го търсили. Полиция, горски и накрая го намерили на километри оттук, чак към Биволяне по баирите. Как е издържал, вика, не знам, а беше зима. Ама вземете си нещо, ако искате. Днес минаха четиристотин души туристи, казва.
Опитвам се да си представя четиристотин души на едно място. Капан за туристи. В Историческия музей на града едва ли са минали и една трета от тази бройка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар