Пасакалия

      

 Уличката

      за хиляден път

      минава през мен,

      улисана,

      в захилено скерцо,

      разскърцва вратите,

      разтваря прозорците

      в три-четвърти такт,

      прокашля минувачите,

      промушва своята прошка

      през двете редици къщи,

      през възторжените хлапета,

      с очи-барабани,

      които вече знаят, че

      музикант къща не храни.

         В уличката

          по която

           минава-

            заминава,

             минава-

              заминава,

                флейтата вече е

                  вятър в празно шише,

                      а барабанът – тъжен лист

                           в гърлото

                                   на есента.