Близо сто години след Голодомора, (признат от много държави за геноцид, включително и от България), голяма част от Украйна и най-вече големите градове тази зима са подложени на „холодомор“ (от руски „холод“ – студ) - на истински терор на мирното население чрез студ и тъмнина. Думата не съм я измислил аз, тя е в употреба от месеци и в украински и в руски информационни източници. Холодомора не е само липса на топлина и светлина. Това е и липса на енергия за работа на ел.уреди, телефони и компютри, за готвене и къпане, за работа на заводи, социални заведения, спиране на хирургическите операции в болниците. Към това се прибавя и прекъсването на водозахранването на много населени места и квартали, там където също е нужно електричество за помпи и съоръжения. Целта на този терор е същата като преди сто години (или 96) – да бъде пречупена една голяма група хора, една страна, да бъде накарана да приеме капитулация (и мир) от един агресор, безусловно. („Нравится не нравится, терпи моя красавица“, както вулгарно и с ехидна усмивчица, беше заявил малко преди нападението преди 4 години, дребният вожд-агресор, по повод несъгласието на Зеленски с клаузите в Минските споразумения).
При минусовите температури на украинската зима, това си е равносилно на геноцид. Да, много европейски страни даряват генератори, но това, при многомилионно население, дали може да покрие нуждите и на една десета от нуждаещите си.
Опитвам се да си го представя. При нашата мека зима, опитвам се да не пускам отоплителни уреди за един час, да стоя на тъмно за един час, да не съм на телефона час. Впрочем мои съседи, за които съм писал, са така вече почти две години. Те са брат и сестра, живеят в съседния вход и нямат пари да си плащат сметките. За храна също нямат. Когато мога винаги им давам нещо, но не мога да им дам ток и топлина. Не мога да принудя по-малкия брат да не бие сестра си и да не я гони на улицата да шари из града за да търси пари и нещо за ядене. И полицията не може, доколкото разбирам, въпреки многобройните сигнали. А всичко това умножено по милиони…
Холодомор. Звучи като „Мордор“ – „черната земя“ на Толкин.
Когато не можеш да победиш на фронта, се чудиш как да тероризираш и атакуваш мирното население в градовете. Това е похватът на безсилието. Когато даваш по хиляда загинали и ранени на ден, на целия фронт, без видим напредък, ти си яростен в безсилието си. Или безсилен в яростта си.
За близо век – от Сталин, до Путин - нулев напредък в цивилизационно отношение. Или във варварско…
На снимката: Работници поправят трафопост след руски удар в Одеса (18.02.2026), Ройтерс.
