петък, 24 октомври 2014 г.

Жорж Нурижан

           Обичам да се ровя из рафтове със стари книги.
           Допира с окъсаните корици, мириса на наслоен от десетилетия прах върху изписаните с букви мисли и чувства на вече забравени автори, направо ме...е, добре, айде - да не е "възбужда", но ме кефи страшно много.

           И напоследък, така открих една книга на Жорж. Кой Жорж? Ами Жорж Нурижан или Джорджо Нуриджани, ако предпочитате. Книгата - "Изтерзани сърца"(изд.1946 г) - нищо особено - разкази някакви, ама сълзливи истории, ама арлекински стил. Те се обичат, пък той заминава внезапно на фронта, пък тя не го дочаква, щот мисли че е убит и се омъжва, пък той се връща...
           Но мен ме заинтригува друго. Как така Жорж, пък никъде няма "превод - еди кой-си". И като се порових малко тук-там, се оказа, че той този Жорж, си пишел на български човека, нищо че бил италианец (от арменски произход). И на всичкото отгоре бил голям приятел на България, преводач, популяризатор на българската литература, председател на "Съюза на чуждестранните писатели в България" (и такъв ли имало?)...Автор е на особено популярната и до днес книга с "Латински сентенции и мъдри мисли", на "Македонската трагедия, гледана от Рим", както и на "Могъществото на българския дух", приятел на проф.Михаил Арнаудов.

          Изобщо, интелектуалец отвсякъде, с интересен и богат живот, пък що така такава слаба книга, се питам. Дали е бил толкова талантлив, че си е позволил една "издънка", или просто се е увлякъл по шлагерното за момента?
          Или толкова си е можел човека?
          Стари библиотеки, стари книги и още по-стари въпроси за модното и вечното...

Няма коментари:

Публикуване на коментар