Палечко и Палечка

          „Палечка” и „Малечко-Палечко” са приказки. С тях са израснали поколения човеци по целия свят - едната е на Андерсен, а втората е записана от Шарл Перо, по устни предания. Общото и в двете е това, че главните герои са дребни и крехки като палци дечица, и затова ги наричат така.

          Преди година и нещо във Франция излезе друга книга „Палечка” (Petite Poucette) - от Мишел Сер. Това е философско есе – не е за деца, които още си смучат палците. В нея авторът анонсира появата на ново човешко същество – което има щурите способности по цял ден да изпраща есемеси и да общува с цял свят чрез екрана на своя таблет или телефон с палците си. Това същество е малко над приказната възраст - ученик, или ранозрял студент.

          Намирам, че метафората в книгата е много удачна – какво по-естествено от това да наречеш Палечка девойката, която използва палците си за „пътуване” в света на човешките отношения и познанието. Всички ние отглеждаме в домовете си такива палечковци, от интернет-поколението. Те са „digital natives”* - не познават и не им пука за „стария предцифровизован свят”. Стар, стар – колко да е стар – от преди 13-14 години, но на тях им изглежда като преди век. Оттук възникват и някои особености в общуването с това поколение. Въпросът, който от хилядолетия е стоял: какво старото поколение може и трябва да предаде на по-младото, този път е малко по-засукан. Та знанията на „зрялото” поколение не са ли вече остарели, изостанали.  Мога да кажа смело, че поне половината от знанията, които аз съм придобил по време на висшето си обучение, днес са ненужни и не служат за нищо – освен на историята. Сигурен съм, че е така в повечето науки. А от друга страна с няколко натискания с пръсти, Палечко и Палечка могат да ви извадят най-новите достижения в която и да е област на науката и техниката, за които даже учителя им не е чувал. Питате за престижа и опита на учителя. Ами че те живеят вече в различни плоскости с учениците си, за разлика от преди двадесетина години.

          Че изостава образованието, изостава в прилагането на технологичните новости, както и другите институции изостават. Те кретат с „Москвич” и не могат да следват бясното темпо на Палечко и Палечка. И това касае всички институции – администрация, Училище, Църква, финансови институции. Е, търговията и услугите са пό в крак с глобалните новости, но те не са институции, нали.

          С изписване на ключова дума, за минути можем да научим всичко за всичко, без да мърдаме от къщи. Наскоро гледах клип за красивото изкуство да се подвързват и реставрират стари книги – един занаят, който у нас вече изчезна. По същия начин можем да разберем и как функционира една атомна електроцентрала или да гледаме документален филм за сексуалната незадоволеност на инвалидите. Всичко това го споменавам за да изтъкна хубавите страни на новите технологии – когато цялото познание – дори всяка географска точка на Земята – чрез Google Earth, примерно, са на един палец разстояние. Това добре - и философът Сер предсказва бляскаво и розово бъдеще за Палечковците, които ще се обучават у дома, без да ходят на училище и ще изградят нов тип мислене – може би по-добро от това на предишните поколения.

          На мнение съм, че новите технологии – като старото вино, впрочем трябва да се употребяват умерено. Консуматорски погледнато, не може да не забелязваме все по-бясното масово производство на технологични джаджи, които ни служат все по-кратко време за да ги сменяме все по-често. Точно тези технологии ни бухнаха с дрехите в морето на един нов, нематериален „капитализъм на познанието”, или може би трябва да го наречем „интернет-капитализъм”, обсебен от големите мултинационали – на първо място „Big Four” на Мрежата – „Гугъл”, „Епъл”, „Фейсбук” и „Амазон”. Новото в този капитализъм е, че се базира на експлоатацията не на физическия труд, а на нервната (и мисловната) система на човечеството. Оппа-а-а – само да не ме обвините, че се правя на изкукал неомарксист, действащ под прикритие. Опазил ме Бог – не съм от тях, както казваше една героиня на Чудомир, само че в преносен смисъл.  Аз си го казвам в истинския.

          Всъщност и по отношение на новото мислене, което уж щели да култивират технологичните джаджи – ще кажа – сигурно е така – много вероятно е технологиите да променят стереотипите на мислене, но защо ли тогава всички босове от тази спомената „Голяма четворка”, че и от други компании като Yahoo, пращат своите "палечковци" в училища с „остарели” черни дъски, в които е стриктно забранено използването на технологични чудеса. И това било масово явление в Силиконовата долина, според статия в „Ню Йорк Таймс” от 2011 г. Това е все едно децата на управителния съвет на „Кока-Кола” да пият само боза. Ако се абстрахираме от анекдотичната страна на факта, може да ни стресне въпросът – какво ли те знаят за влиянието и въздействието на новите технологии върху човешката психика и мисловни процеси, което ние простосмъртните не знаем? А американците са най-добри в събирането на всякаква информация по всякакви начини – това не може да им се отрече.

          В крайна сметка проблема не е в достъпа до знание и начина на придобиването му, а какво ще правим с това знание. Ние трябва да научим Палечко и Палечка на това, като подхождаме с много търпение и хумор и...по-добре да не правим прогнози. И без това те със сигурност ще са грешни.

* родени в цифровата ера –т.е. от 2000 г насам.