Честно казано, не знам
от кой дядо или баба е, и как е попаднала у дома.
На заглавната страница
пише: "София, 1906. Печатница на Гавазовъ и Чомоневъ." Автор е
А.Караюрдановъ и цялото книжле е всичко на всичко 15 страници, като на някои страници
има и по две стихотворения. Питал съм се това "А" дали е Антон, Асен или Андрей, търсих и в интернет за такъв някогашен поет, но безрезултатно. Заглавието е просто "Стихотворения". А ако някой го интересува - цената е 25 ст.
Подбрах три неща от нея за добиване на представа за какво става дума. Стремил съм се да
запазя оригиналния правопис - все пак това са сто и осем години... По-стари издания на български имам единствено на свитък старогръцки митове с правописа от 19 век, но я няма годината на издаване и "Руско-български речник", на Кърджиев, който е от 1893 г.
Хората изчезват, спомена за тях също, дори и спомена за спомена, но все пак понякога, някъде, остават следи, че ги е имало, че са мислили, че са чоплели животеца както могат.
СКИТНИШКА ПЕСЕНЬ
Отритнатъ от хората подли и низки,
Азъ днеска се скитамъ саминъ изъ чужбина,
Не искамъ да знамъ за домашни за близки;
Азъ нямамъ вечъ свои, вечъ нямамъ родина!
А кой ли пъкъ иска за мене да знае?
А кой ли ръка си ми братски подава?
Ехъ, никой! И тозъ що катъ мене страдае,
И той озверенъ е – братъ не познава!
Скиталецъ покоренъ на воля едничка,
Откакто заскитахъ азъ време се мина,
Азъ плюхъ на живота, присмяхъ се на всички
И нямамъ вечъ свои, вечъ нямамъ родина!
***
О, има място
Подъ самотенъ полски храсть.
Където често
Плакалъ съмъ за тебъ отъ страсть.
И ако тамо
Нявга стъпи твоя кракъ,
Ще найдешъ само
Жълтъ, осълзенъ буренакъ.
СТАРА ПЕСЕН
Бурни облаци оловни
Надъ глава ми се извиватъ –
Дни дъждовни, дни тегловни,
Ахъ, тъга въ сърце ми вливатъ!
Самъ на пейката унесен
Азъ седа средъ парка празенъ –
Стара песень въ нова есень
Слушамъ азъ отъ ветра мразенъ…
Няма коментари:
Публикуване на коментар