понеделник, 8 декември 2014 г.

Дизел


          Накъдето и да се обърнем днес "виждаме" неговото име. Локомотиви, кораби, подводници и най-вече автомобили, пътуват благодарение на Рудолф Дизел и открития от него двигател. Всъщност пълното му име е Рудолф Кристиан Карл Дизел, ама на кой ли са му притрябвали всичките му имена, когато за историята той си е просто Дизел. Ако не сте се сетили още - той е германец, но това не му пречи да е роден в Париж през далечната 1858 г., когато България още изобщо я няма на картата на света. Израства и учи - първо в Лондон, а после в Мюнхен – в Политехническия Университет, след което работи като инженер в завод за хладилници. Неговата любов, обаче са двигателите и той изцяло им посвещава живота си. Отначало имал амбициозната цел да създаде двигател, който да използва като гориво въглищния прах, струпан на цели планини в Рурския басейн. (Ех, защо някой не изобрети двигател работещ с шлаката от оловно-цинковите производства, която също е цели планини край моя град.) Както и да е, не успява да се справи с тази задача, но през 1893 г, Дизел публикува труд върху цилиндров двигател с вътрешно горене, и колкото е да е нескромно, го патентова и го нарича на свое име. Следващите пет години прави подобрения на двигателя, като по време на едно изпитване едва не загива поради експлозия. Но това е риска на първооткривателите. Всъщност, Дизел доказва с този двигател, че горивото може да бъде възпламенено и без искра, с помощта на нагнетен въздух. Успехите му се дължат изцяло на добрите му познания по термодинамика – един дял от физиката, който мнозина от нас днес не обичат, включително и моя милост. През 1897 г, когато работи в заводите Maschinenfabrik Augsburg-Nurnberg, известни днес с много по-лесното за произнасяне „М.А.Н.”, двигателят му е напълно готов и изпитан с успех. Теоретичната му ефективност е 75 %, при само 10 % ефективност на парния двигател. Ако се питате с какво гориво е провеждал изпитанията на моторите си, ще ви кажа направо – с бензин, тъй като дизеловото гориво тогава още не е измислено.
            През 1898 г. Рудолф Дизел е на 40 години и е вече милионер. Неговите двигатели обаче не си пробиват така лесно път към масово приложение в „каруците без коне”- автомобилите. Поради големите си размери, двигателите се използват първо в корабите и в току-що изобретените подводници. Едва през 20-те години на ХХ век в САЩ се поставят в трактори и автобуси, а през 1937 г, фирмата „Мерцедес” пуска и първият лек автомобил с дизелов двигател.
            На 29 септември 1913 г. Рудолф Дизел се качва на кораб за Лондон като преди това е оставил на жена си куфарче с 20 000 марки, но с молба да го отвори след една седмица. 
В Лондон той е имал уговорена среща с първия лорд на британското Адмиралтейство – небезизвестния потомък на рода Малбъро - Уинстън Чърчил. По пътя, обаче Дизел изчезва мистериозно, и едва след 10 дни тялото му е открито в морето на Ламанша. Повечето предполагат, че става въпрос за самоубийство, като се позовават на невротичната му натура. Други вярват, че е убит – или от създадените вече германски тайни служби, по обвинение в антипатриотична дейност, или пък по поръчка на индустриалци от въглищния бизнес, засегнати от неговия по-конкурентен двигател. Малко преди смъртта си, Дизел предрича голямо бъдеще на горивата получени от растителни масла, които, по думите му, ще заместят един ден успешно петролните горива.
            Любопитен факт от биографията му е, че е бил запален есперантист и смятал, че есперантото е естествена връзка между основните езици по света.

             През 1952 г на негово име е учредено най-високото немско отличие за открития в областта на технологиите и естествените науки, което се присъжда на всеки 3 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар