сряда, 14 януари 2015 г.

Кражбата на ковчега на Чаплин - вече и на филм


Преглеждах архивни броеве на швейцарския „Журнал дьо Женев” от 1978 година и се радвах на малките си „открития” от онова време, като истински нещотърсач. „Летях” си във времето и си спомнях как тогава трябва да съм бил в седми клас и колекционирах кибритени кутийки. Точно по това време беше излязла възпоменателна серия от 28 кибритчета, посветени на годишнината от Освобождението и аз си ги бях купил с неописуем възторг. Така реейки се в младостта и ровейки се в архивите на швейцарското минало, в броя от 3-ти март 1978 г на въпросния вестник, попаднах на цели пет страници посветени на 48-ия „Женевски автомобилен салон” – с реклами на беемве, ауди и какви ли не автохали от онова време, изглеждайки ни комично в днешно време. Научих и за традиционно нарасналата през зимния сезон консумация на змии в Хонг-Конг, приготвяни  под формата на супа, които били доставяни от Китай, както и за повишената цена на кафето в СССР с цели 300 %. И чак на последна страница, сбутано в малка колонка, видях - съобщение от последната минута за кражбата на ковчега с останките на Чарли Чаплин, извършено два дни преди това от неизвестни некрофили. През онази 78-ма година май бях гледал вече филми с Чаплин, но за нас тийнейджърите много по-известен беше Митко Бомбата от „На всеки километър”, разбира се. Тогава едва ли съм знаел и, че подобни деяния не са иновация,  а напротив - такива кражби са били нещо като мода през седемдесетте години. Три месеца преди тази дата от „Пер-Лашез” в Париж мистериозно изчезнала урната с праха на Мария Калас, намерена два дни по-късно. В Мемфис, Тенеси, през август 1977 пък били арестувани четирима души в момент, когато се опитвали да отмъкнат саркофага с останките на „краля” Елвис Пресли. Крал, крал – колко да е крал – за мен истинския крал на рокендрола си е Чък Бери и никой не може да ме убеди в обратното, но да не се отплесвам. През февруари 1973 г. били отмъкнати и тленните останки на Маршал Петен, намерени след няколко дни в камионетка. Нали ви казвам – задигането на сандък с останките на известна личност си е било направо цяла мода по онова време. Както сега е на мода да си смениш пола например, или да си телефонен измамник.


Та думата ми беше за историята с ковчега на гениалния Чаплин – въпросните извършители предявили иск за откуп, бяха заловени дни по-късно и се оказа, че са полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев. Решили и те сиромасите да припечелят някой франк – в крак с модата, един вид. Припомням тази комично-горчива „българска следа” по повод на новоизлязлата френско-швейцарската копродукция „Откупът на славата” („La Rançon de la gloire”) на режисьора Ксавие Бовоа, която от 7-ми януари тръгна по екраните във Франция. Филмът е вдъхновен именно от „Кражбата на века” както беше обявена от някои медии въпросната вагабонщина. Макар че режисьорът, умишлено или не, „изчиства” нашето скандално участие, като във филма двамата извършители са белгиец и алжирец, все пак горчивият спомен остава. В главните роли са белгийския чаровник Беноа Полвоорд, когото знаем от „Коко преди Шанел” и „Другият Дюма” и Рошди Зем („Младият лейтенант” и др.), а до тях финес внася и Киара Мастрояни. Сценарият е доста фриволен и не следва стриктно истинските събития, но пък не е и длъжен. Така например е въведен несъществуващия персонаж секретар на Чаплин, а филмовата критика вече мърмори, че диалозите били постнички, че липсвал хумора в цялата работа, но пък кой е казал, че филма е комедия. Като цяло сюжета и екипа дават заявка за интересно зрелище, още повече, че заигравките и препратките с гения Чаплин са много.

Остава да го чакаме да дойде и у нас та да се порадва народа и да му се постопли сърчицето с още едно зрелище за нещата от живота и как някои ги разбират.

Няма коментари:

Публикуване на коментар