Фотография и менструация

           

Ха! – егати темата – ща кажете – що за простотия! Или перверзия. Или и двете заедно. А темата си е най-нормална, като темите за цената на свинското преди Коледа, или за фалита на КТБ, например. Но и не съвсем. Повод за размислите ми дава изложбата, която направи през декември 2014 г известната френска фотографка Мариан Розенщил в Парижката галерия „Le Petit espace”.

Няма как да не сте забелязали, че месечния цикъл при жените е тема-табу в нашите общества. И то от векове. „Мръсна”, неприлична тема, свързана със страхове, суеверия и „бабини деветини”. Заблуди, проклятие, срам.  Впрочем изложбата на Мариан Розенщил, беше озаглавена „The Curse” - демек „Проклятието”. Но за  мен, от снимките, които видях, няма никаква изчанченост, нито простотия - има поезия.  Простотия са рекламите на дамски превръзки. Преди време бях писал в послеслова на първата ми поетична книга: „Винаги има поезия някъде” – и френската фотографка доказва това. В „месечините” на жените (както са споменати в Библията) също може да има поезия, стига да има кой да я открие и да я покаже. Да има усета и смелостта за това..

В някои френски райони, до скоро имало поверие, че жените в цикъл ако минат през нивите с разкрачени крака, кръвта им унищожава голите охлюви. (The Curse, 2014 ©Marianne Rosenstiehl)

Може би всичко тръгва от Светото писание: „Оная жена, която има течение и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена;  и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта”(Левит 15:19). И това остава, и се интерпретира през всичките следващи векове в юдаизма и християнството. После и в исляма. А религиите както знаем, са майстори да налагат табута, да карат човечеца да се чувства грешен, нечист, нищожен.

В интервю по повод изложбата, Розенщил разкрива, че се е подготвяла дълго преди да подходи към реализиране на проекта. Подготвяла се е мисловно. Психологически. Исторически. Имала е периоди на тотално възмущение и объркване, преди да изчисти и успокои идеята си. Това личи от 24-те снимки, които обхващат почти целия диапазон на „месечините” – от първото посещение при гинеколога, през легендите и суеверията, през „менструациите” на травеститите, до деветте снимки на жени в менопауза. „Дебаркирането на англичаните”, например  е кодирана фраза, използвана от французойките когато споделят, че цикъла им е дошъл, но в исторически план това препраща още в 1815 година, когато английски войски дебаркират на континента за решителна битка срещу Наполеон. Тогава английските войници са носели червени униформи.

"Дебаркирането на англичаните" (The Curse, 2014 ©Marianne Rosenstiehl)

Широта на възгледите и култура, зрялост и красота във всеки детайл – това е почерка на един голям човек на изкуството, какъвто без съмнение е Мариан Розенщил. Тя е фотограф с богат опит, работила за агенции „Sigma”  и „H&K”. Многократно нейни снимки са били на първа страница на „Vanity Fair”, „Фигаро”, „Мадам”.

Точно широтата на възгледите, разкрепостяването в изкуството, което е мярка за културата на един човек, на една група от хора, на едно общество – това е главния аспект, който искам да подертая при подобни прояви. Това си мислех и когато преди година гледах фотографиите на аржентинеца Нестор Диаз, който пък беше „дръзнал” да направи серия снимки на жени, голи от кръста нагоре, след мамотомия.

"Сони в цикъл" (Някои травестити, веднъж месечно се порязвали между краката за да симулират, че имат цикъл) (The Curse, 2014 ©Marianne Rosenstiehl)

И много ми се иска да виждаме и у нас подобни интересни фотоизложби, на наши фотографи, които застават зад смела идея, откриват ясна позиция, вдигат завесата пред теми-табута или „неудобни” явления в нашето общество, или просто откриват поезията в ежедневието ни от друг ъгъл.