"Без граници"

Абе да ви кажа, по принцип, човек не може без граници. Не може, бе! Ами че за моя старшина, например, границата това беше животът, тя му осигуряваше заплатата. За нас, аскерите по татово време не беше така, макар  да карахме по 26 месеца на границата, да пазим три реда бодлива тел. Ние искахме да няма граница, за да можем спокойно да отидем до Бяло море и да гледаме белите гъркини как си пекат белите кълки.

Стълб без граници

Този вид граници слава Богу, взеха да падат като гнили круши, загнили от вируса на глобализацията. Само че аз, пък и останалите от моето поколение, побързахме да си намерим други, щото то така свободен не може да се живее – без граници, де (не без круши). Скоро осъзнахме, че има езикови граници. Вярно, че като ученик, моята класна ми викаше, учи езици за да се разбираш с пролетарската младеж, без да знае, че аз с пролетарската младеж, или по-точно с пролетарските девойки, можех да се разбирам и на други езици и дори без такива. Все пак научих два-три езика, но в един момент осъзнах, че измежду тях не е езикът на никой от съседите ми. Не че има нещо лошо да се разбираш с гърка на френски или с турчина на руски, примерно, но в теб се загнездва едно, така, недоверие, и много дълбоко, ама много дълбоко в себе си си викаш, абе, мама му стара, що този комшия е научил оня - далечния език, а на съседа си, дето му е под носа, не е научил. Че аз от малък помня, притрябваше ли на майка ми сол, или две яйца, отиваше при съседката, да вземе назаем. А ако не знаеш езика, как ще си поискаш сол от комшията. Ей това са езиковите граници – могат да те оставят без сол, че и без две яйца.

А сега гледам се навъдили едни организации „без граници” – не е за разправяне. Айде това за лекарите го разбирам – щото те и бактериите и вирусите не знаят граници. Ама оня ден чета, че имало...не..., дали да ви ги казвам, че ще се смеете безгранично. Ама можете ли да се досетите... Не, откъде ще се досетите...Майтапа на страна, но от няколко месеца ги следя по медиите и най-вече в „Държавен вестник” и съм изброил 57 организации „без граници”.

Има например „плетачки без граници”, а има и „хокеисти без граници”. Дотук нищо особено, нали? Какво - плетат си хората, плетат, докато така те оплетат, че не можеш да мръднеш. А не ви ли се струва малко безсмислено „евреи без граници”. Че те и без това не знаят граници още от времето на Авраам, който им казал: „вие ще си перете чорапите и ще живеете без граници”. Казваха даже, че имало евреи и на Северния полюс, макар че като дете, големите твърдяха че там живеел Дядо Мраз. Ами ако по техния почин се създаде и „Цигани без граници”. А! Че те са си навсякъде и без такава структура (май само в Япония ги нямало, ама може и да е партенка). По ще ми допадне „Гергьовден без граници”, ама още никой не се е сетил за това. Имало и „Клоуни без граници” и това е хубаво нещо, защото те клоуните са навсякъде в нашия живот, ама не всички си признават, че са такива. „Пияници без граници” е малко стряскащо, но при положение, че не налитат на бой след това – не е лошо. „Пижами без граници” е явно организация на големи поспаланковци, а може и да са просто търговци на пижами, търсещи нови пазари. Ако им стана член ще разбера. Има и „гейове  без граници”, маймуни, митничари, щъркели, пенсионери, погребални агенции и...всичко е „без граници”. А как ви се вижда “Патриоти без граници”? Нещо като “подводен аероплан”, или като “натовски миротворец”… А за "Мигранти без граници" просто ще замълча, щото там ще нагазя в опасни води.

Няма нужда да ви ги изброявам всичките 57, а и сигурно те са много повече...Всъщност, странното при всички е, че хем искат да са без граници, хем не могат без граници. А върви ги разбери, де…

Уфф, извинявайте, ама и аз сътворих една простотия без граници.

Май е крайно време да бъде създадена организация „Читатели на простотии без граници”.