Безброй са имената на хорицата
едва свързващи двата края, тръгнали през 19-ти и първата половина на 20 век за голямата митична страна отвъд Атлантика,
наречена просто Америка. Явно тогава терминът „евроатлантически ценности” се е
свеждал само до „отвъдатлантически ценности”, а Европа, задъхваща се от
аристократизъм и традиционализъм, никой не я е броял за слива. Много от тези хорица са
загинали, много са се влели в масата на посредствено живуркащите в Новия свят,
но единици все пак са успели да яхнат световната известност и успех. Към тези
единици би трябвало да причислим и италианската фамилия Якуци (Jacuzzi).
Седем братя и шест сестри емигрират заедно с родителите си в началото на 20 век от Северна Италия за Калифорния в
преследване на мечтата за по-добър живот. Звучи като приказка, но едва ли е било
лесно такова решение - 15-членно семейство да потегли към несигурността и
неизвестността.
Част от Джакузи брадърс в работилницата им в Калифорния
По време на Първата световна война Джакузи,
или поне по-големите синове от фамилията, изобретяват дървено самолетно витло с
подобрени качества, а по-късно и затворена самолетна кабина, която е била
внедрена при пощенските самолети. Може би са имали наистина дарба и голямо
бъдеще в аеропланната индустрия, но когато през 1921 г единият от братята
загива в самолетна катастрофа, те изоставят мераците си в тази сфера. А може би
и защото са чули, че едно българче – Асен Йорданов вече е пристигнал в САЩ и за
тях няма да има големи шансове за развитие в самолетостроенето. Така или иначе някъде
от този момент нататък те се ориентират към правенето на водни помпи за
земеделието – и са ги правели добре, щом като печелят медали на някои
земеделски изложения. Дело на „Джакузи брос” е първата потопяема помпа, която
предизвиква фурор сред американските фермери, но тяхно изобретение е и огромен
вентилатор, подобен на днешните ветрогенератори, който е трябвало да предпазва
посевите от мразове.
50 % въздух + 50 % вода= хубав хидромасаж
И така фирмата кротко просперира със
своите водни помпи и други инсталации за земеделието до 1949, когато
най-малкият брат от седемте – Кандидо, за да помогне на невръстния си син,
страдащ от ревматоиден артрит, изобретява специална помпа предназначена за
воден масаж, която се е поставяла във вана.
Това е помпата J-300. За няколко години тя започва да се
използва широко в болници, здравни центрове, че и в частни домове. През 1968 г
на панаира в Ориндж Каунти, хората освен пред домашно правените мармалади и
плюшените зайци, се спират с интерес и пред странно чудо - вана с вградена
помпа правеща струя с 50 % въздух и 50 % вода – това именно е първото „джакузи”.
„Баровското” изобретение, наречено „Римска баня”, за да напомня естествено и за
италианския произход на фамилията, бързо добива популярност, първо сред
по-заможните звезди от киното, шоу-бизнеса и най-общо американския елит, който
знае как да си доставя удоволствия и има парите да го прави.
"Ла скала" - иновационно "корито" с много екстри
Днес няма хотел или спа център, където и
да е по света, без „джакузи” – то е нещо обичайно в нашето ежедневие, а думата
навлезе масово в езика ни, заедно с такива думи за удоволствия като яхта, капучино,
далавера, само дето те не са от фамилни имена. А бедните италианци тръгвайки от Северна
Италия, дали са мислели, че един ден ще оставят името си в продукт за лукс и удоволствия,
и ще променят дори мисленето на хората за това как трябва да изглежда и за какво
да служи обикновената хигиенна вана. От „Римската баня” насам пътят бързо се
покрива със слава, за да се стигне днес до “La Scala” – луксозно джакузи с вграден 106-сантиметров плазмен
телевизор, аудио система и плаващо водоустойчиво дистанционно, само за 25 000 доларчета.
Еееххх, долче вита, мамма миа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар