"Половите идентичности" обяснени от Мимито

          Още като малък мама и тати ми казваха, че децата ги носят щъркелите. Звучеше красиво и съм го запомнил. После пораснах и разбрах, че децата се правели от една мама и един тати. Аха - значи имало два пола – пол „мама” и пол „тати”. Сега вече съм по-голям и в часовете по анатомия на човека това с двата пола се потвърди само дето там ги наричаха женски и мъжки. От Мимито, с която седим на един чин, разбрах, че нещата са по-сложни – имало батковци дето не обичат да се гушкат с какички, а пак с батковци, както и какички дето не искали да си лягат с батковци. Тя им викаше педераси, на тези първите, а на другите - лезбийки. Честно да ви кажа съвсем се дезориентирам от ден на ден – един от по-горния клас ми разказваше преди време, че имало хора дето са се родили с пол „татко”, но искали с операция да си сменят пола на „мама”… Щура работа.

          И нали вече поназнайвам английски, реших сам да проуча тази работа. Онзи ден чета в британски вестник, че деца по-малки от мен - тринайсетгодишни ученици от Острова били поканени да участват в проучване като определят своята полова идентичност. Те трябвало да избират измежду… 25 възможни отговора. Сред отговорите в анкетата, подкрепяна от правителството имало и такива „идентичности” като „полово неопределен”, „полу-момиче” или „триполов”. Нещо не мога да вдяна – явно английския ми е слаб още – какво е това триполов, или полу-момиче. Писах бележка на Мимито. Тя ми отговори, че след часовете ще ми обясни. Иначе целта на това питане била да се установи доколко половете имали значение за нас децата.

Проекто-анкетата за британските ученици (в. "Дейли мейл")

          Някакъв женски комитет пък, цитиран от същият вестник даже твърдял, че 650 000 британци „вероятно” се чувстват полово несъвместими с тялото, което имат. Откачена работа, нали ви казвам.

          След училище отидохме вкъщи с Мими. Казах и как преди месец, тати четеше на мама статия от френски вестник за странни полови идентичности, в която се обясняваше какво значело например „пансексуален”, „сколиосексуален” и ей такива щуротии. Мимито плесна с ръце и пожела да ме изпита какво съм запомнил (щото аз подслушвах) и аз започнах:

          „асексуален” – човек, който не изпитвал полово влечение към другите (без значение от кой пол). „Ясно, - каза Мимито – още едни будали дето разчитат на щъркелите за съществуването на човечеството”;

          „грейсексуален” – това пък бил такъв, който бил по средата между полово активен и асексуален тип поведение. Тези, които се определяли като „грейсексуални”, в същото време можело да бъдат гей или хетеро определящи се. Тук Мимито се сети – не знам защо, че Моканина  казвал: „Боже, колко мъка има по тоя свят”. Кой беше тоз Моканина, ма Мими – и той ли е грей-таквоз?

          „литромантик” ( “lithromantic”) – който изпитвал любовни чувства, но не желаел те да са взаимни. Туй пък как да го разбирам – че аз даже кучето си като обичам искам и то да ме обича, пък, хората…

          „пансексуален” – който можел да се влюби в човек от всеки пол; „Мими, дай само да уточним все пак колко бяха половете, че съвсем му изпуснах края.” Пък тя ме плясна по коляното и ми каза „глупчо”.

          „панромантичен” – който можел да изпитва чувства, но без сексуално желание, към човек от всеки пол; „Баба Мара – започва Мимито – казва, че туй е често срещано при растенията – и те изпитвали чувства към хората”. „Добре че ние не сме растения, изтърсих аз”;

          „сколиосексуален” – който изпитвал сексуално привличане към хора, които не спадали към двуполюсния модел – мъж-жена (според сайта Genderqueerid.com). Влязохме с Мимито в сайта и там се казваше още, че този термин не описва привличане към определен пол, нито половия статус зададен при раждането. Объркано е, ама това е положението. Мимито каза, че това щяла да ми го обясни чрез метода на допускане на противоположното и не знам защо ме целуна.

          После  - понеже мама и тати ги нямаше в къщи, ние с Мими се отдадохме на много приятни обяснения за половата ориентация на младите и забравихме съвсем за анкетата в онова английско вестниче.

          Който иска по-добре да се ориентира сред половите ориентации на хората и няма някоя като Мимито наблизо за да му ги разтълкува, може да посети ей този сайт, например.