неделя, 5 юни 2016 г.

Екстимност*

          3 мин. четене

          „Ex” на латински значи излизане отвътре навън. Често използваме такива думи, съдържащи представката „екс” - екскурзия, експлозия, ексхибиционизъм. Те показват, че има някакво движение навън – като действие, енергия, разкриване. Напоследък има и една нова дума – „екстимност”. Това е същото като „интимност”, но точно наобратно. Да изваждаш на показ повече или по-малко интимния си живот, да го споделяш с други доброволно – най-вече в социалните мрежи.
          Всъщност екстериоризацията при човека е процес започнал преди хилядолетия. Използването на първите заострени камъни, на заострените колове е извеждане навън, подсилване на ръката на човека, на силата му. После изобретяването на ножа, на лъжицата (продължение на шепата) на вилицата (продължение на пръстите на ръката) са също изкарване „навън” (екстериоризация) на човешки крайници и подсилване на физическата сила. Чукът е продължение на юмрука и т.н.. А в днешно време компютъра какво ни даде - чисто и просто постигна екстериоризация на мозъка на човека, на мисловната дейност. Това е революционно - да изведеш мисловната дейност извън мозъка. Да подсилиш мозъка.


Новата мода - социален ексхибиционизъм или екстимност

          Но процеса продължава - напоследък със споделянето на интимния, семеен и социален живот се стига до екстериоризация на човешки отношения, чувства, на интимни моменти и състояния. Това не е като навсякъде да има камери и да бъдеш следен в ежедневието си, на улицата и на работното си място. Не - „Биг брадър” вече не е интересен. Тръпката е сам да си показваш "магариите" – собствените и на семейството. Целта? Да покажеш какво прекрасно семейство имаш, да покажеш пикантни подробности от ежедневието, да „трупаш” одобрение и да... станеш известен – ти и твоето семейство. Така се „раждат” хиляди влогъри (видео-блогъри), някои с милиони последователи. Истинска еуфория на снимането и видеото. Американка ражда на живо и видеото "прави" 17 300 000 кликвания, други кърмят на живо, трети снимат нацупени деца, или споделят какво им се е случило сутринта в метрото. Като се замисля, от моето детство  та чак до осемнайстата ми година имам два или три албума – в тях снимките да са най-много 200-250 и са все по някакви поводи – рождени дни, първомайска манифестация, или легендарно летуване с родителите на морето, с обикаляне на исторически забележителности по обратния път. Днес се снимаме ежеминутно и без повод. Смартфончетата са под ръка - използваме ги по-често от химикала и от вилицата.
Социалните мрежи са залети от снимки и видео на домашни любимци, на деца, които правят какво ли не или просто се плезят, на горди майки и бащи, прегърнали своите отрочета за да покажат просто колко се гордеят с тях. Повечето от тези снимки нямат някаква особена стойност – тяхната цел (и стойност) е единствено да бъдат споделени с колкото може повече фейсбукарчета. Според „Wall street journal” едно петгодишно хлапе днес има средно около 1000 снимки пуснати в нета. Е, при нас в България да речем тази цифра е пет-шест пъти по-малка, но все пак...
          Впрочем, от скоро и аз се оставих да падна в капана на социалните мрежи – вече и аз се „офейсбучих”. Там ми прави впечатление, че: една снимка „тежи” повече от хиляда думи. Или казано иначе, много по-лесно смилаеми са снимките и се радват на повече внимание и коментари отколкото някакъв смислен, актуален текст.
          И се наблюдавам, в последно време взех да снимам по-често. Че писането иска и повече време, и повече мисловна дейност. Ами модата си е мода. Но ще гледам да не се поддавам съвсем на ширещата се екстимност. Ама думата си я бива...


* Думата "екстимност" (фр. extimité) е употребена за пръв път от френския психоаналитик и психиатър Жак Лакан. Според него екстимност е противопоставянето между вътрешно и външно, между съда и съдържанието. Когато Лакан употребява тази дума, още не е имало интернети, нито социални мрежи, смартфони и селфита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар