С моя приятел Спиридон, чуваме, че някакви си щели били да се събират в Харманли. Дрънкали на китари, дрънкали в рими. И хайде да ходим, щото, нали, там ще са любимият ни дует Асен Масларски и Стефан Златев, там ще е Михаил Белчев, Владо Левков и разни други дето сме ги чували, но не сме виждали. Пък и нали Чернобилското лято вече мина, а мира продължава да е заплашен, мааму стара, та да идем с каквото можем и ние да помогнем. И тръгваме. За Харманли. И първата работа като стигаме е да си купим Бюлетинът - нищо че сме студенти, все пак можем да си позволим един бюлетин за нивото на поетичнострунната река в рими.
Разгръщаме го още топъл, топъл и четем, че те "страшно се разпиляват, свършват по принцип зле"...
От тези встъпителни слова разбираме, що е пък туй "поет с китара" и защо е трябвало да се отдели от аленмаковските истории (или истерии).
И разбира се, после думата взима Роз-Мари Стателова да ни обясни туй-онуй, както само тя може - който иска да чете - засукано е, но интересно.
Ей така, лека-полека, се запознаваме и с Поки - закачливия "бараба" на Мишо Миновски, който по-късно ще се превърне и в образец на дървената статуетка "ПоКи", която се връчваше на лауреатите през следващите 20 години.
И по-сетне се започва представяне на отявлените бардове.
Някои ги чувах за пръв път, други ги знаех, много от представените в бюлетина не дойдоха на срещата, но пък имаше други дето бяха и пяха, а трети пък само се смяха. Четвърти...ни скриха шапката, защото се оказа, че те били "ъндърграунд" български - сещате се, тез последните бяха групата Джендема. Слушахме ги със зяпнали уста, как "в стара градска морга, близо до възторга, млади некрофили, смучат хладни бири..." Нечувано, кефещо, разбиващо. Дори не подозирам, че след 14 години, когато се заженя - пак в Харманли, същите Джендема, в едно заведение, ще ни поздравят с китара в ръка, нас младоженците.
Страничката с личните автографи на "змейовете" Златев и Масларски. Масларски ще стане и първия лауреат на срещата. Тогава вече им имах дългосвирещата плоча, от която любима ми беше първата страна с песни по текстове на неизвестния тогава за мен Валери Станков и се чудех, ама много се чудех "кой е пък този В.Станков, и защо повече ме кефи от "звездата" Недялко Йорданов, пък е толкоз неизвестен."
Любомир Данчев не го знаех кой е, но неговото стихотворение за селската учителка много ми харесваше, както и това на Борис Гуляшки за питащите хора.
Милите думи на Владо Левков, когото слушахме с кеф как виртуозно "пипаше" китарата и как фалшифееше с ревящ глас, но с неистов хъс.
И единият от главните "виновници" срещата да е в Харманли и да продължи през следващите 20-30 години да е там - Гриша Трифонов, който още не беше изпял "Грийнъм Комън", и който едва след две години щеше да запише "Лятото" в неговия уникален вариант.
"Фриволното" стихотворение на Емо Симеонов, което помня и до днес. Негови разкошни песни ще слушам по късните доби на хасковските "Южни пролети" след години.
"Сериозният" Слави Генчев - тогава все още без мустак, но вече известен бард.
С много от представените в Бюлетина се запознахме лично - те идваха и сядаха случайно на нашата маса, говореха си непринудено с нас, шегуваха се, сякаш сме приятели от дълги години. А с някои наистина станахме приятели за дълго.
Официалната Програма. Неофициалната не е тук.
Тази страничка е много важна - да се знае кой го издава тоз бюлетин, кои са главните подбудители, какъв е тиража и колко са колите
Сканирах Бюлетина тук цял - в оригинал, за да го има за историята. Много от действащите тогава лица, вече не са на този свят - това е спомен и за тях.
Помня, помня от тази първа среща, от този "български мини Удсток, 1986" - много песни, срещи с брадати и мустакати бардове, първите бири в метални кутии в"Дупката", стихове и смях. Духът от бутилката беше пуснат на свобода с тази среща. Какво стана после с този дух - това е друг въпрос.
И аз там бях - не пях, но се смях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар