Чомаковските чукари

          Много пъти съм бил по Чомаковските чукари – но не за да търся ниши или скални светилища, а за да търся марокански скакалци. Помня как пилотът на вертолета, който пръскаше срещу скакалците се хвалеше, че прелетял много ниско в чуден скален каньон и на мен ми беше прозвучало много подмамващо – какъв ли ще е този скален каньон. А сега сме бойна група тръгнала да търси скални образувания и силни усещания точно там – в този скален каньон. Е - не  сме с вертолет, а с краколет. Времето е слънчево, а пътят след Летовник направо гвачи – текат вади и малки ручейчета отвсякъде – нали се топи снегът, паднал преди няколко дни. Оставяме колите на шест-седемстотин метра преди село Чомаково и потегляме към неизвестното. Освен че се пазим да не се окаляме, внимаваме и да не стъпим в някое кравешко биоразнообразие – има ги много. Отсреща в далечината се виждат гордите скални зъбери на Моняк, врязали се дълбоко в съзнанието и в пейзажите кърджалийски, пазещи своите древни истории и мистерии. А по-наблизо пред нас се зеленеят едни ливади като в Ирландия, както сме ги гледали на снимки. Напредваме бавно - че то закъде да бързаме - скалите няма да избягат - виж нашите хипотези и догадки - може. Пресичаме едно дере – даже май два пъти го пресичаме, като някои хора даже се хлъзгаме и правим лупинги в калта, но слава богу, фотоапарата няма и драскотина, и след няколко такива кални перипетии стигаме до голяма скала с многобройни ниши – като сирене ементал. Тъмен „ементал”, на места с червени оттенъци и издатини. Една такава "арт-скала". 

Скалата като сирене "ементал"

          Чудиш се коя ниша по-напред да снимаш. А те са много – къмто четирсет поне, но никой не се наема да ги брои. Приличат донякъде на онези от „Кован кая” край село Долно Черковище – разхвърляни и не много правилно издялани. А има даже и една вдълбана в кръгла дупка. В долния край на повечето се вижда специфично побеляване от курешките на гнездящи в тях птици. Аха - значи за нас може да са студени скални ниши, а за някои са апартаменти, студиа и гарсониери с панорамен изглед. И си представяш как сутрин разните му там птици с важни латински имена, стават отърсват си перушината от росата, правят си тоалета, поглеждат какво е времето навън и си подвикват - "хей, комшийке, да имаш случайно две червейчета, че са ми се свършили, аз като ида до супера на ливадата, ще ти ги върна".

          След като се наснимаме продължаваме нататък да търсим друго светилище и други приключения. Вървим все от дясната страна на дерето и тръпнем от това, че не знаем какво ни очаква. Скалите са красиви, заоблени – сякаш пред нас са налягали и заспали цяло стадо митически тролове и аз се отделям да снимам някои по-интересни форми. 

Освен чудни форми, скалите имат и интересни цветове

Самотен скален блок с интригуваща форма

А това не знам на какво ми прилича - ако знаем, че "чомак" на турски значи "бухалка", "боздуган", то можем да приемем, че именно от подобни скални форми е дошло името на селото

Сякаш пред нас са заспали цяло стадо митически тролове

          Вървим, вървим и се любуваме на скални глави или дупки. 

          Стигаме до гладка отвесна скала с две добре изсечени ниши. Приближаваме ги и ги оглеждаме отблизо. Красота.

          Изследваме още малко нататък, но не виждаме нищо интересно и са връщаме обратно към колите. А там Венци вади вино и каквото има, а и ние вадим подобаващи мезета за да почетем Светията Стефан –на въздух, на залязващо слънце и с незалязващо настроение.