За една MoMA в Старо Железаре

          Не бях чувал за Старо Железаре, признавам си. Селото е в община Хисаря и на пръв поглед е едно много добре уредено село - чисто, с хубави тротоари и къщи. Църква, читалище, паметник. И толкоз. От близо петте хиляди села в България поне 100 са с такива характеристики, ще кажете - с чисти тротоари, паметник, читалище. Какво толкова. Същото си казвам и аз.

Село Старо Железаре - читалище, паметник...

Нашенци "а ла Шагал"

          Пресичаме Старо Железаре на път към Старосел,  и даже нямаше да му запомним името ако не бяха рисунките по един дълъг бял дувар. Рисунки на музиканти, между които различаваш пътьом Сачмо с тромпета. И Майлс Дейвис тоже също. Казваш си - брех, екстравагантна хрумка на местен особняк. Но яка. А на тази същата ограда се мъдреше гръмкият надпис "Дом на традициите".

Фидел Кастро и Индира до камбанарията от 1850 г.

Марсо, Чаплин и... купона тече

          Продължаваме към Старосел. Добре, обаче нещо ни чопли. На връщане си казваме - абе къде беше онова село, дето не му помним името, с онези рисунки по оградата. И така се озоваваме на центъра. На Старо Железаре. Аз даже - като типичен Тома Скептични първо не слизам от колата - другите да ходят да гледат - какво толкова - рисунки, някакви-си. То напоследък аман от графити над път и под път. Но нещо ме дърпа навън. Зад мен, до камбанарията, в огледалцето за обратно виждане виждам... Фидел Кастро. И до него - Индира Ганди.

Евреи с бутилки на главите - след справка в нета се оказа, че наистина има такъв еврейски танц и се казвал "flash tants" - буквално "танц с бутилка". Тез двамата отпред както се вижда нямат бутилки. Значи не са евреи.

          А пред мен е кръчмата на селото. И там един човечец седи, нещо си пие и ме гледа. И сигурно си вика - "на тоз му давам най-много пет минути да излезе от колата и да тръгне да щрака. И аз след пет минути излизам от колата и тръгвам да щракам. Нарисуваните по дуварите нашенци. Нашенци от Земята - някои по-известни - като Маркс и Путин, а някои известни само в селото. Като овчаря на селото и неговия комшия - шофьор на микробус.

Философи...

Джон и Йоко. И балоните

         И някак малко по малко обикаляме почти целия център, че даже стигаме и някои от страничните улички. Така попадаме на улица "МоМА". Без майтап. И по нея един сюрреализъм, едно чудо. Ако се чудите защо се пише така с главни букви и само "о"-то е малко - защото оригиналната "МоМА" се намира в Ню Йорк. И е съкращение. Те там обичат да съкращават нещата.

Ей в такава тоалетна как да не влезеш. Първо мислех че мъжът до Лейди Ди е Фреди Меркюри, но не - оказа се, че е самият Художник - Венцислав Пирянков

Сачмо, а до него Дънов

Улица "МоМА", на която могат да се видят репродукции на Дали, Гоген, Магрит...

          Заприказваме се с някои от жителите на улица "МоМА". Разбираме, че техния съсед, Художника, живеел с полската си жена в Полша и там преподавал. И е добре познат в Познан. Всяко лято идвал да летува със свои студенти и рисували по селските стени. Е, не казвам, че е нещо супер велико като стрийт арт, но си е атракция за селото. И има интересни хрумки. Идейни. Работата на Художника и неговите студенти заслужават адмирации. И си личи, че са се забавлявали мноооого. Оставям на вас да гледате и да цъкате с език.

...както и съседите на Художника

"Викът" на Мунк. И на Стефан.

          И може и във вашето село да направите нещо подобно. Ако си имате село. Щот аз си
нямам.

Овчарят на селото тъкмо прибира овцете от паша. На стената на неговата къща освен, че е изрисуван самият той с овцете, се мъдрят също "Червената шапчица" и страшният вълк