Далавера

Ерудитът Вл.Свинтила пише, че думата „далавера“ е с трудна, неясна етимология. Стар, осемдесетгодишен софиянец му обяснявал, как френския търговец, като идвал на среща със софийския си контрагент, в кафенето, започвал с думите „парлон дьо л`афер“, „да поговорим за работата“. И това „дьолафер“ станало „далавера“. Да, ама съвсем не. В Етимологичния речник обясняват, че „далавера“ идва от италианските думи „dare-avere“ – „даване-вземане“ или „давам-имам“ и у нас е дошло през турски. Същата дума я имат и в румънски – „daravela“ и в гръцки – „νταραβέρι“, в албанския и в почти всички езици на Балканите. Всъщност, на италиански това си е чист счетоводен термин – нещо като „дебит-кредит“, но както знаем, за обикновения човечец отпреди век-два, счетоводните тефтери и термини винаги крият съмнителни тайнства. Оттам и „далавера“ придобива значение на съмнителна, нечиста сделка. Има разбира се и куриозни варианти за произхода на думата – от американския щат „Делауер“, където уж се ширели спекулациите, или от англ. дума „delivery“, изписана на сандъци с хуманитарна помощ по време на войната (коя война?). Интересно е, че в турския, като пишат за произхода на думата, често цитират пример от речника на българина Михаил Михайлов, издаден през 1929 г. в Лайпциг, на френски – „Matériaux sur l'argot et les locutions populaires turc-ottomans“. Даже запознати твърдят, че след този малък речник само от четиридесетина страници, не е писан по-добър, а другите автори само правят компилации като използват части от него, често без да цитират автора. В речника, който не можах да намеря целия в мрежата, има и доста други интересни думи, навлезли и у нас от османския жаргон – като „мангизи“, например. А както бях споменавал и преди – първият опит за етимологичен речник на османския-турски пък е съставен от арменец – Бедрос Керестеджиян и е издаден през 1912 г. в Лондон, също на френски. Та като се зарови човек в далаверите между езиците, много често излизат интересни факти. Йовков, в недовършения си роман „Приключението на Гороломов“ е от първите писатели, които използват думата „далавери“ в литературата, та думичката съвсем не е нова, но получи мощен тласък в употребата си, след промяната от 90-те. И ще е любима в някои среди, още дълго, май…