Честото набиване в главите на определени
конкретни дати от миналото ни най-често води до ограничаване и едностранчивост
в разбирането на историята. Така, като кажем 1396 г – в нашето съзнание
изниква като табелка забита с пирон – да, падането на България под властта на
Османската империя, сякаш това е станало като отрязано с нож. Ние не знаем
какви са били настроенията, поведението и живота на голямата маса от
населението - и по-точно на отделните индивиди. Така е и с другите дати от историята ни - знаем нещата в едър
план (уж), обобщено, но не знаем подробностите. Това твърдят и Ст.Хокинг и
Млодинов – ако не сме непосредствени участници в събитията от миналото, то това
означава, че те биха могли да са се случили по много вероятни начини, а не по
точно един твърдо определен.
В тази светлина ми се иска да
разгледам романа „Калуня-Каля” - на Георги Божинов за живота през 19 в.
в един ограничен район в Родопите. В него няма дати, няма схематичност, няма
обобщеност. Има автентична, пълнокръвна сага за живота на един планинец-единак -
Калуньо с неговите мисли, действия, терзания, заблуди. Има писане без желание
да се хареса на този или онзи, без маниерничене – писане като отприщване -
истинско, живо. Роман, който не се интересува от това как ще го
определят – верен (или не) исторически, етнографски, с неясен жанр, или с
предозирано архаичен език. Той просто е въздействащ. Роман за един чепат
характер и за неговия (самотен) свят.