Честото набиване в главите на определени
конкретни дати от миналото ни най-често води до ограничаване и едностранчивост
в разбирането на историята. Така, като кажем 1396 г – в нашето съзнание
изниква като табелка забита с пирон – да, падането на България под властта на
Османската империя, сякаш това е станало като отрязано с нож. Ние не знаем
какви са били настроенията, поведението и живота на голямата маса от
населението - и по-точно на отделните индивиди. Така е и с другите дати от историята ни - знаем нещата в едър
план (уж), обобщено, но не знаем подробностите. Това твърдят и Ст.Хокинг и
Млодинов – ако не сме непосредствени участници в събитията от миналото, то това
означава, че те биха могли да са се случили по много вероятни начини, а не по
точно един твърдо определен.
В тази светлина ми се иска да
разгледам романа „Калуня-Каля” - на Георги Божинов за живота през 19 в.
в един ограничен район в Родопите. В него няма дати, няма схематичност, няма
обобщеност. Има автентична, пълнокръвна сага за живота на един планинец-единак -
Калуньо с неговите мисли, действия, терзания, заблуди. Има писане без желание
да се хареса на този или онзи, без маниерничене – писане като отприщване -
истинско, живо. Роман, който не се интересува от това как ще го
определят – верен (или не) исторически, етнографски, с неясен жанр, или с
предозирано архаичен език. Той просто е въздействащ. Роман за един чепат
характер и за неговия (самотен) свят.
Свят, в който няма изкуствени герои, няма изсмукани истории и превземки, описан от човек, който познава бита на героите си отблизо. Времево, действието е достатъчно отдалечено от нашето съвремие за да придаде допълнителна легендарност или драматизъм на образи и случки, което ни носи и удоволствието от наслагването и тълкуването им спрямо аршина на днешния ни ден. Това тълкуване, разбира се, е различно за всеки читател (не казвам погрешно, а именно различно). Откъдето и да се погледне, романът е майсторски споен. Сюжет, език, самобитни характери са до такава степен адекватно вплетени в една сплав, че не могат да бъдат разглеждани отделно, а и едва ли някой има намерение да го прави. Този роман, колкото и да не се харесва на някои критици е художествената версия на Георги Божинов за определен отрязък от време от преди освобождението ни през 1878 г. Това време не е точно посочено, както не са посочени никакви исторически събития с днешните им имена. Хокинг и Млодинов втрещиха света, че миналото, няма точно определена форма и като наблюдаваме или описваме историята, то ние я създаваме, а не обратното. Така както описаните събития в „Под игото” са си възможната версия единствено и само на Иван Вазов. Чуха се гласове, че главния герой Калуньа не бил действал адекватно или логически в тази или онази ситуация, че бил хаотичен като характер, че помаците не били такива, а били онакива, че това защо било така описано, а не иначе… Интелигентният читател не задава такива въпроси – той знае, че по света, а още повече в Родопите, има всякакви чешити, които не винаги се вместват в калъпа, в който на нас ни се струва, че задължително трябва да ги сложим. Още повече, че едно (стойностно) художествено произведение, не трябва да робува на калъпи - били те исторически, логически или религиозни.
Свят, в който няма изкуствени герои, няма изсмукани истории и превземки, описан от човек, който познава бита на героите си отблизо. Времево, действието е достатъчно отдалечено от нашето съвремие за да придаде допълнителна легендарност или драматизъм на образи и случки, което ни носи и удоволствието от наслагването и тълкуването им спрямо аршина на днешния ни ден. Това тълкуване, разбира се, е различно за всеки читател (не казвам погрешно, а именно различно). Откъдето и да се погледне, романът е майсторски споен. Сюжет, език, самобитни характери са до такава степен адекватно вплетени в една сплав, че не могат да бъдат разглеждани отделно, а и едва ли някой има намерение да го прави. Този роман, колкото и да не се харесва на някои критици е художествената версия на Георги Божинов за определен отрязък от време от преди освобождението ни през 1878 г. Това време не е точно посочено, както не са посочени никакви исторически събития с днешните им имена. Хокинг и Млодинов втрещиха света, че миналото, няма точно определена форма и като наблюдаваме или описваме историята, то ние я създаваме, а не обратното. Така както описаните събития в „Под игото” са си възможната версия единствено и само на Иван Вазов. Чуха се гласове, че главния герой Калуньа не бил действал адекватно или логически в тази или онази ситуация, че бил хаотичен като характер, че помаците не били такива, а били онакива, че това защо било така описано, а не иначе… Интелигентният читател не задава такива въпроси – той знае, че по света, а още повече в Родопите, има всякакви чешити, които не винаги се вместват в калъпа, в който на нас ни се струва, че задължително трябва да ги сложим. Още повече, че едно (стойностно) художествено произведение, не трябва да робува на калъпи - били те исторически, логически или религиозни.
Ако беше в друга страна с по-мощно развита
филмова индустрия от нашата, сигурен съм, че вече щяха да работят по филмова
версия на книгата. Но може би това ще стане след време – защото романът е
„кинематографичен”.
Не се наемам да коментирам защо книгата е
била приета с мълчание след първото си издание през 1988 г. Не се наемам и да
предсказвам дали Георги Божинов с тази си творба, ще „превземе” калето на
българската литература и ще остане трайно в него. Сигурно е едно - че днес, с
преиздаването си и с вдигането на шум около себе си, романът, напълно заслужено
се превърна в интересен феномен, на фона на тегавата ни родна книгоиндустрия.
А това все пак буди надежди.
( "Калуня-Каля" - Георги Божинов, изд."Хермес",
2014 г, цена 14,95 лв)
Няма коментари:
Публикуване на коментар