Бегон

Имената на растенията са най-често от гръцки или латински произход. Гладиолите са наречени така поради приликата на цвета с гладиаторския меч – „гладиус” на латински. Хризантемата на гръцки означава „златен цвят”, а астра е латинската дума за звезда. Но ние се интересуваме от имената на хората, които са станали  нарицателни в думи от ежедневния ни език - т.нар. епоними. Много от цветята са кръстени на ботаници и това е естествено – няма да ги кръстят на касапи или на футболисти, нали... Далията носи името на шведския ботаник от ХVІІІ в. Андерс Дал, фукцията е обезсмъртила немският ботаник от ХVІ в. Леонард Фукс, а красивия храст форзиция, разхубавяващ много градове с жълтите си цветове през април, е наречен на англичанина Уйлям Форзиц, който го е пренесъл в Англия чак от Китай. Примерите са наистина много – цинията, магнолията, камелията, та дори и нашият родопски ендемит – силивряка, са все свързани с имена на хора, но ние ще се спрем най-вече на личността на Мишел Бегон (Michel Bégon), който както всички изредени досега в тази рубрика, е също с интересна съдба. Роден е  през 1638 г в Блоа и е потомък на аристократична френска фамилия. Любопитно е, че баща му също се е казвал Мишел Бегон, както и най-малкият му брат - една мода, която се завръща и днес - сина да носи същото малко име като баща си. 

Мишел Бегон - портрет на неизвестен художник от 1700 г

През царуването на Луи ХІV, Бегон заема важни ръководни постове между които, губернатор на остров Санто Доминго, днес Хаити, интендант на Хавър, на Рошфор, както и интендант на Генералството на Ла Рошел. Името му е най-вече свързано с изграждането и укрепването на Рошфор. Той е този, който изгражда нови, прави улици в града, строи солидни каменни сгради, включително и библиотеки и сиропиталища. Бегон е човек с широки интереси, запален колекционер на всякакви предмети и произведения на изкуството. Има богата колекция от ценни книги и ръкописи, монети и медали, картини (над 15 000), между които и такива на Рафаело, Тинторето и Льобрюн, антични предмети. Но неговото любопитство го води и към такива области като природните науки, ботаниката и етнографията. По негово време Рошфор се превръща в истински център на науката и откритията – Бегон поддържа връзки чрез писма и лично, с много учени, откриватели и пътешественици, капитани на кораби, лекари. Кабинетът му е истинска изложба от ценни предмети, растения, черупки от екзотични ракообразни, както и предмети от бита на „диваците” от Новия свят. Така, един от неговите приятели - отец Плюмие, изпратен в „Западна Индия” с експедиция организирана от Бегон, открива и описва интересно декоративно растение от новите земи. Местните хора го наричали с малко трудното за произнасяне, особено от махмурлии, име „тотонкаксоксо койолин”. Естествено, скоро растението е описано и кръстено именно на този велик мъж – „begonia rosea flore folio orbiculate”, т.е. „бегония с цвят на роза и кръгли листа”. Така се появява в Европа растението бегония, принадлежащо към един голям род „Бегония”, с повече от 2000 вида, разпространени най-вече в тропичните ширини.

Днес във Франция има „Дружество Бегония”, а в самия Рошфор има ботаническа градина само за бегонии (Conservatoire du Bégonia), с над 500 вида и повече от 1000 хибрида от цял свят. В нея има африкански джуджета (около 5 см големина), южноамерикански гиганти (до 5 м височина и ширина), бегонии от Мексико до индо-малазийския регион, които растат съвсем свободно на площ от 1000 кв.м.

Мишел Бегон умира през 1710 г в Рошфор, след като е оставил потомство от 8 деца. Един от неговите внуци е предводител на френската ескадра, която през 1756 г побеждава англичаните при Порт Махон, на остров Минорка, след която победа казват, се „ражда” махонезата, дошла до нас като майонеза.

Бегонията е навлязла и в някои разговорни фрази на днешния френски език, една от които е „да паднеш в бегониите” (tomber dans les begonias), което означава да припаднеш.

На надгробната плоча на Бегон в Рошфор пише "Hanc nascentem urbem ligeam invenit, lapideam reliquit" – „Той намери града от дърво, а го остави каменен”. Но както неведнъж е ставало дума, сътвореното от камък не винаги е по-трайно от славата на едно растение.