Мансарда

           Всички помним онази студентска песничка на „Тангра” – „живея на последния етаж, в една мансарда, точно под звездите” (Бог да го прости, Чочо Владовски – все с него я свързвахме). И аз съм я свирил колко пъти... В ми-мажор. В цитирания пасаж френските думи са две – етаж и мансарда. Та за втората дума ми е думата. 

       Някога, някога, много отдавна, живял един прочут архитект във Френското Кралство – казвал се Франсуа Мансар (François Mansart). Отначало той не бил толкова прочут и даже не бил архитект, а бил шестото от седем деца в семейството на парижки дърводелец. Както се вижда, поне е случил на родно място, щото нямаше да е същото ако баща му беше дърводелец в Русчук, да кажем.  

Франсуа Мансар - портрет от Жерар Еделинк, 1696

          Както и да е, но когато Франсуа е на 12 години, баща му умира и майка му се жени за хлебар. Добре, че мъжът на една от големите му сестри е вече известен скулптор и архитект на град Рен, та той го поема да го въведе в занаята на градитбата на сгради. Иначе като нищо можеше името Мансар да се свързва с пекаро-хлебарството, а можеше и с нищо да не се свързва. И така, той учи 5 години при зет си, което явно е било равносилно на висше образование по архитектура, и от 20- та си година започва да участва в сериозни поръчки. На 25 години вече е доказан майстор и започва да „реди” едно след друго престижни дела. През кариерата си, работи за държавни секретари, за брата на крал Луи ХІІІ (да, това става по времето на крал Луи ХІІІ, бащата на Луи ХІV, който пък, да не ви казвам какъв се пада на Луи ХV…), за високопоставени аристократи. Перфекционист до най-дребните детайли, той е един от основоположниците на класическата архитектура, като въплъщава в стила си, богатство на идеите, изчистеност и красота. Шедьовър в творческия му път е замъкът „Мезон”, който Мансар сътворява за 9 години по поръчка на един благородник, член на Парламента. За този замък, съвременника му Шарл Перо (този същият дето преразказваше детски приказки, като „Червената шапчица” и после ги пробутваше, че са негови) казва: „няма чужденец, който да не го посети, като едно от най-красивите неща във Франция”. По-късно пък, Волтер (само да не си помислите, че на него са кръстени „волтовете” в електричеството, не, тоя е друг), който прекарва известно време в замъка, пише: „Франсуа Мансар е бил един от най-добрите архитекти на Европа. Замъкът, или по-точно дворецът „Мезон” край Сен-Жермен е шедьовър, защото с пълна свобода творецът е използвал своя гений.”  

Замъкът "Мезон" (Château de Maison Laffitte)

         И да не си помислите, че по онова време е нямало интриги, борби за престижни поръчки, компромати между архитектите в Париж. Напротив, имало е, и Мансар често е жертва на такива „игрички”. Колкото до „мансардата”, вярно е, че той е правил два типа такива пóкривни стаички с чупка на тавана, но...Но истината е, че Мансар не е първия, който ги измисля. Преди него, друг архитект – Пиер Леско, ги вмъква още при строежа на едно от крилата на Лувъра. Така както беше и в историята с Никó и с много други, важното е не първи да направиш нещо, а... да те мислят, че си първи. И да си от „сой”. Ей така е в човешката история.