Аслани, лъвове, левове

На обратната страна на банкнотата от два лева – точно на "гърба" на Св. отец Паисий, е изрисуван лъв в поза „рампант”. Сигурен съм, не всеки е забелязал, че това е лъвът от герба на България в “Стематографията” на Христофор Жефарович от 1741 г. И колкото пъти съм го гледал, винаги съм си мислел, че българската парична единица – левът, си е наше оригинално „изобретение”, символ на непокорния,  „левски” дух на българите. Нали съм учил в училище, че знамето на априлските въстаници е имало избродиран лъв от едната страна. Нали на калпаците на героичните ни борци за свобода също е имало лъвчета, каквито и малките чавдарчета носеха на калпачетата си до 1990 г. Дори – не си спомням къде - бях срещнал безумното с глупостта си твърдение, че марката „Пежо” била откраднала емблемата си именно от "челата" на нашите въстаници.  Когато наскоро срещнах писанията на наши и чужди учени глави, че паричната ни единица била заимствана от поробителя – от някакви „асланлъ-грошове” в Османската империя, тогава си казах: „тази лъвска работа трябва да се проучи”. И ето какво понаучих – без да претендирам, естествено, за изчерпателност.

В европейската хералдика, лъвът е най-често срещаното животно – повече и от орела, даже. Като изображение, той най-често е изправен, в „каратистка стойка”, гледащ лошо и със страховито изплезен език (ей на това му се викало поза „рампант”). Днес на много гербове на страни може да се види такъв изправен, лошо гледащ и с изплезен език лъв – например на гербовете на Естония, Холандия, всички скандинавски страни, Великобритания – няма нужда да ги изброявам всички. Но мен ме интересуваше появата му върху паричните знаци. Някъде около 1520 г в Бохемското градче Йоахимстал (на чешки - Яхимов), някакъв скучаещ граф започва да сече сребърни монети с изображение на лъв от едната страна. По името на градчето тези монети ги наричат първо йоахимсталери и после само талери. Монетите получават бързо разпространение в почти цяла Европа, а 60 години по-късно в земите на днешна Холандия секат подобни на тях, с лъвче, които придобиват голяма популярност под името „льовендалери” (leeuwendaаler) т.е. «лъвски талери». През ХVІІ в, когато Холандия е отличник в европейската търговия – точно както китайците днес, тези монети чрез търговци и авантюристи достигат и до Османската империя и са популярно разменно средство там чак до края на ХVІІІ век. Както вече споменах, народът в тази империя много ги тачел – харчел ги, диплел ги, криел ги в гърненца и им сложил народното име "асланлъ гуруш" (aslanlı gurus), демек лъвски грош, както се сещате. В Украйна пък, на същите талери им казвали «лев», или «левок». През ХVІІ век, един левок била заплатата на един реестров казак за цял месец, т.е. нищо и никаква, защото хубава сабя, например, струвала 3-4 левока.

Льовенталер от 1650 г

Обаче, по времето на асланлъ грошовете, през 1741 г във Виена излиза «Стематография» на Христофор Жефарович. Това е книга с повече картинки, отколкото текст, но оказала огромно влияние за повдигането на духа и самочувствието на българи, сърби и други балкански народи в края на ХVІІІ и ХІХ век. Тя не е оригинална творба, а е допълнен превод на едноименното произведение на хърватина Павел-Ритер Витезович, излязло на латински език, който пък от своя страна е ползвал други европейски източници. За нас по-важно е, че именно под нейно влияние българите ще започнат да градят у себе си „лъвско” самочувствие през Възраждането. В нея е даден герб на България със споменатия лъв, гледащ свирепо и с корона на главата. Този герб ще вдъхнови и много наши резбари и зографи през Възраждането. Измежду 56-те герба в книгата могат да се видят и тези на Македония и на Тракия, но в тях лъвовете са без корони. Паисий в своята «История славяноболгарская» също споменава за българските царе, че: «знамение на печат царски имеяли изображение левово». Впрочем, в много от преписите на «Историята» са добавяни и гербове от «Стематографията». Например, в двата преписа на Петко Славейков са добавени гербовете на България, Македония, Мизия и още няколко други. Две години след преписите на Славейков – през 1844 г, Христаки Павлович издава първият печатен вариант на Паисиевата история, наречена «Царственик или история болгарская», в която също има герб на България, малко по-различен от този в книгата на Жефарович. «Царственикът» и «Стематографията» са истинските вдъхновители на символиката на национално-освободителните борби на нашия народ, а не «асланлъ грошовете», нито холандските «льовенталери». Именно от тези две книги са взаимствани първообразите на лъвските изображения върху печатите на Раковски за двете легии, на четата на Панайот Хитов (“Горски народен български печат 1687 ”), печатът на “Привременното правителство в България”. Когато поръчвал последния, през 1871 г., Васил Левски дал следните изисквания: “да е големишък, колкото един бешлик, в средата с лъвче с корона”. От „Стематографията” са вдъхновени и изображенията върху знамената на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и върху въстаническите знамена на априлци през 1876 г , на четата на Ботев и т.н. Впрочем, през втората половина на ХІХ век асланлъ грошовете са вече забравени и излезли от употреба навсякъде в Европа, включително и в Османската империя.

Печатът на "Привременното правителство в България"

През 1867 г в Румъния се приема закон, който ражда новата им парична единица – “лея”, чието име в превод значи...лъв. За името на леята също се казва, че е взето от  холандските „льовенталери” – и за тях това може и да е в сила, макар че се съмнявам. Но когато през юни 1880 г се приема законът за монетосечение в Княжество България, името на парите се приема да е „лев”. Благодарение на „Стематографията” на Жефарович, почерпила извори от европейската хералдика, българският народ през Възраждането припознава лъва като свой символ и предопределя хералдиката и името на валутата на възродилата се българска държава.

Ако в близките години, левът и леята бъдат заменени с евро, то по света ще останат все пак две „лъвски” валути – леоне - паричната единица на Сиера Леоне и молдовската лея. А какво е станало с талерите, с които започнахме, ще попитате? Нищо – днес в никоя страна няма парична единица с такова име. Само дето днешната най-разпространена валута – американският долар, е взел името си от...талера. Чешкото селце Яхимов пък, откъдето тръгва сеченето на талерите, ще стане известно в началото на ХХ в с урановите си мини, от които Пиер и Мария Кюри ще извлекат първите радиоактивни елементи – радий и полоний, за което Мария Кюри ще получи даже Нобелова награда за химия, но това е вече друга тема.