Най-псуваният човек

          Трябва да е било около десети ноември – може би малко преди това, когато отидохме със състуденти да гледаме пиесата „Балкански синдром” от Станислав Стратиев. Беше в Пловдив, в летния театър под „Альошата”, надвечерно време, когато хладината изпълзява от своите скривалища и хората заедно с нея. Тогава тази пиеса много ме впечатли - модерна, сочна, осмеляваща се да казва неща дето само се шушнеха по кръчмите, но ми се стори някак не съвсем в стила на Стратиев. Единият от героите беше „Най-псуваният мъж в гимназията” – помня го много добре – и името беше впечатляващо и актьора - играеше го с чар Васил Попов. Защо бил „най-псуваният мъж”? – ами защото съчинявал онези задачи по математика с басейните – в които един басейн се бил пълнел от не-знам-колко тръби за не знам колко часа, но в същото време се изпразвал от не знам колко други тръби за не знам колко часа. И горките гимназисти трябваше да намерят за колко време щял бил да се напълни този ми ти басейн. Като не могат да намерят верният отговор – псуват.

          Сетих за тази пиеса покрай нашето безводно лято. И се сетих, че със сигурност това лято най-псуваният човек в Кърджали трябва да е била шефката на „ВиК”-то. Не мога да кажа дали с право или не, за това си има (надявам се) компетентни органи – да преценят действията и отговорностите на този или онзи, но мога да кажа, че не е нормално един средно голям европейски град в 21-и век, да бъде държан без питейна вода повече от месец. И то без да има сериозен катаклизъм – земетресение, свлачище, избори, война...И хоп – цял месец без вода за пиене! Африкански град! Та това безводно лятото, управителката на нашето „ВиК” – нищо лично към нея - но сигурен съм – от подслушани реплики тук-там, измести от първото място на „най-псуван човек в града” кмета на общината, който ако се направи проучване ще се окаже, че е титуляр за тази „титла”. (Ето тема за социологическо проучване – „псувате ли, по колко пъти на ден, по адрес на кого най-често, олеква ли ви след това...”)

          Изобщо, няма съмнение, че във всяка общност, във всяка малка или голяма група от хора, свързани по определен признак си има „най-псувана личност”. Както например, сред вложителите на „КТБ” се знае кой е „най-псуваният човек”.

          Но покрай задачата с басейните се питам, не е ли и нашата държава, а и всяка община поотделно такъв „басейн”, който се пълни от не знам колко тръби – това са нашите такси, данъци и т.н. приходи и се изпразва от не знам колко тръби – тях наистина никой не ги знае колко са и какъв им е цолажа. И неизвестното с тези „басейни” не е за колко време ще се напълнят, а дали изобщо ще се напълнят. „Басейнът” на нашата община, т.е. хазната от доста време насам все е празна и затова нашият любим „африкански” град е мръсен, тъмен, разбит, занемарен. Град, в който не се случва нищо, защото „перото” за култура е нула цяло и нещо си процента от общинския бюджет, а градове от сроден калибър, че и по-малки като Габрово, Ловеч, Казанлък имат в пъти повече средства за култура. Очевидно е, че е същото и с „перото” за спорт и май за много други неща.

          Знам че са трудни тези задачи с „басейните” и още по-трудно е когато те се пълнят и изпразват на тъмно. Най-вече изпразват. Прозрачността е дефицитна стока при повечето управляващи на всякакви нива. Балкански синдром.

          И когато ти е тъмно, неуютно и улицата или моста ти е целия в дупки, банката ти е в несъстоятелност, а бездомни псета вият и те дебнат на всяка крачка (в споменатата пиеса вият вълци) – какво ти остава – да пиеш една вода и да псуваш. Ама когато и водата не става за пиене, ти остава едното псуване.

          Ако във вашия градз или някъде наблизо  играят пиесата на Станисав Стратиев „Балкански синдром” – идете да я гледате, ще ви хареса – хем смешна, хем поучителна. Впрочем казват, че истинският автор на пиесата бил дисидентът-писател Георги Заркин, убит в затвора през 1977 от комунистическия режим, от когото Стратиев по неведоми пътища я откраднал, но това е вече друга история, с други псуващи.