четвъртък, 18 декември 2014 г.

Общ балкански учебник по история? Не може да има такова животно

Балканите са интересно място за живеене – за някои са люпилня на азбуки и цивилизации, за други – като например за журналиста от вестник “Либерасион” Марк Семо – тук е родината на шкембе чорбата. А преди години мой приятел от Швейцария, който беше дошъл в Родопите да наблюдава разни птици, които ги нямало у тях, ми каза къде на шега, къде наистина, че си е представял Балканите като малко по-голям бар – като онези в старите уестърни с табела “saloon”, в който всеки (т.е. всяка страна) пие на вересия, псува, бие се и гърми по съседа си…
Но всички ние които живеем в този регион, усещаме че нещо ни стяга в обувките, че някакво камъче ни убива и това камъче е… общата ни история.
Когато през 2006 г целият свят беше възхитен от създаденият съвместен немско-френски учебник по история, много малко хора знаеха, че такъв проект – само че за общ балкански учебник, съществува още от 1999 г. Проектът се координираше от “Център за демокрация и помирение в Югоизточна Европа” със седалище в Солун, и наистина учебникът беше написан за 3-4 години в четири тома. Първият - за Османската империя, втория - за създаването на самостоятелни балкански държави, третия - за Балканските войни от 1912-1913 г и четвъртия - за Втората световна война. Като замисъл и реализация – добре, но после станало ясно, че на Балканите за появата на такова “животно” е още рано. Ами тъй де – ще вземем много да се опознаем, па да се заобичаме не дай си Боже, и после кого ще псуваме и кой ще ни е виновен за нашите неуспехи, м-м?
Основната разлика между френско-немският и балканският проекти е в това, че първият е подкрепян и насърчаван от държавата, докато при балканския вариант нещата са били движени и финансирани отвън - основно от американски и европейски неправителствени организации. От българска страна бил поканен доц. Валери Колев от СУ "Св. Климент Охридски", който участвал в написването на третия том заедно с историчката Кристина Куля от Гърция. Един български историк, участващ само в една от частите на проекта е твърде недостатъчно и несериозно за да се изрази цялостна визия по отделните теми, си мисля аз. Само за сравнение ще отбележа, че в немско-френския учебник са участвали десет водещи учени-историци – по пет от Франция и Германия, което говори за един сериозен и равнопоставен подход.
Всъщност, за да сме политически коректни трябва да кажем, че това, което се е пръкнало от този балкански проект не е учебник, а помагало, или както пише в Сръбското издание – “историческа читанка”.


По отношение на събирането на извори и документи не всички страни откликнали с отворени обятия на тази инициатива. За Балканската война, например, не били събрани достатъчно документи от Турция, България, Гърция и Сърбия. Работата поначало напредвала много бавно и с много бурни дискусии, а във втория том например, се наложило да се махне един документ, защото македонците не били съгласни да се публикуват документи,  в които пише, че Йордан Хаджиконстантинов - Джинот е българин. А Джинот днес се е превърнал в една от националните светини на бившата югорепублика Македония. Същият е случаят и с братя Миладинови, впрочем, но да не задълбаваме.
Помагалото е създадено най-напред на английски през 2003 г и после преведено и издадено на шест езика – албански, босненски, гръцки, македонски, сръбски и хърватски. Както се вижда на български, турски и на румънски не е издадено. Защо, аз не мога да кажа, макар че се досещам. В Гърция вече са издадени четирите части, но в училищата бягат от тях като от чума. Гръцките медии обвинявали авторите, че рушат гръцката идентичност, и наричали помагалото "посегателство срещу националната памет". В Македония уволнявани учителите, които дръзвали да го използват. Пък в Сърбия не знам какво си, пък в Турция били недоволни от еди-що-си.
Има една картина на френския художник Емил Бен – “Смъртта на Орфей”, рисувана през 1874 г в Париж. На нея са представени четири пищни, полуголи жени, всяка въоръжена със свирепо оръжие и надвесили се недвусмислено над горкия тракийски певец, който отчаяно е вдигнал едната си ръка за символична защита. Ако в нея мислено си представим, че Орфей е общата ни история, а на всяка от менадите дадем име на балканска страна, може би няма да сме далеч от истината за това какво би причинил голият и бос homo balkanicus на общото си балканско минало, ако зависеше от него.


Емил Бен - Смъртта на Орфей 1874 г

Сигурно си спомняте филмът на Адела Пеева “Чия е тази песен”, в която ставаше дума за това как една и съща песен, дотолкова е навлязла във фолклора и бита на всички балкански етноси, че всички страни я смятат за тяхна народна песен и са готови дори да се бият за да отстояват тази позиция. И това е само за една-единствена песен, а какво да говорим, когато става дума за различни позиции по отношение на цял низ от исторически факти през дълъг исторически период.
Най-ценното на това помагало, което е достъпно и в интернет на споменатите езици (на страницата http://www.cdsee.org/projects/jhp/publications) е това, че то дава много исторически цитати и извори, много таблици с данни, карти, снимки, които навеждат на размисъл. То избягва да дава оценки и почти не съди. Просто интелигентно помага на четящият, сам (ако може) да разчупи наслоените стереотипи. Дава други гледни точки, които едва ли могат да бъдат прочетени в официалните учебници на която и да е балканска страна.

Иначе, истински общ учебник по история би било нещо много хубаво ако се осъществи, но наистина както трябва – с екип от историци и учени от всяка страна, с достъп до архиви и национални библиотеки, с държавна воля за това.  Но може би все още не сме подготвени да се изправим пред такова страшно и хапещо “животно”, тук на Балканите. Това ще означава, че вече сме приели комшията до нас, приели сме, че и той е наравно с нас, че и той има право на своята историческа (но не и националистическа) позиция, независимо дали ще е неудобна за нас. Дано не чакаме да мине такава дистанция във времето каквато ни дели от Римската империя за да оценяваме трезво историческите събития случвали се по нашите земи през последните 5-6 столетия, че и по-рано?

Няма коментари:

Публикуване на коментар