Минижупът на латинския

          Езиците са тайнство, приказка без край. Както говоримите, така и „мъртвите” езици. Особено тези „мъртви”, които още са живи. Като дете за мен беше голямо тайнство да се докосвам до двата латинско-български речника на баща ми – сякаш откривах археологическа находка. Особено обичах поговорките в края – отломки от уж мъртъв език, доплували през толкова векове до наши дни. Четях ги, преписвах ги, осмислях ги. И тогава ми беше и сега ми е странно като кажат „мъртъв език” за латинския. Добре бе джанъм, щом е мъртъв, защо като студент всички растения трябваше да ги зубря на латински и вместо да уча как е „минижуп” на латински, аз учех, че „allium cepa” например, е най-обикновен лук. Да не говорим, че „capsella bursa-pastoris” на всички езици си е буквален превод от латински – „овчарска торбичка” или „пастушья сумка” на руски, или „bourse à pasteur” на френски. Ами медицинските термини, ами речника на правистите, който почти една четвърт е от латински думи и изрази. Ами международни думи като хотел, фабрика, нихилизъм, с какъв корен мислите че са.

          При цялото римско наследство като култура, строителство и начин на живот  по нашите земи от края на първи та чак до четвърти век, е цяло чудо, мисля си, че ние днес не говорим на език произхождащ от латинския, като румънците примерно.

          Ако трябва да си говорим честно латинския е по-жив от българския. „Гугъл” може да ви даде донякъде идея за това. Преди 7-8 години немското рап-радио „Kiss FM” беше излъчвало четири часа в ефир само на латински за да върне интереса най-вече на младите към този „мъртвец”. Цялото предаване – новини, прогноза за времето, дори рап парчетата са били на латински – щуро нали. Друго немско радио „Радио Бремен” има постоянни емисии новини на латински. Това възкресяване на мъртвец ли е при положение, че латинския бил третия най-изучаван в немските училища език след английския и френския? Примерите са много из Европа - Финландското национално радио „Yle” три пъти седмично има предавания на латински и то от двайсет години вече. Ами преводите на съвременна литература на латински – първите два тома на „Хари Потър”, „Пинокио”, или „Парфюмът” на Зюскинд. Всички тези примери имат за цел да доближат „далечния” латински, да го осъвременят, да го направят по-интересен, да  го вкарат в развлекателна форма ако щете. Също като моята добра приятелка Доротея Табакова – преподавател по антична литература в СУ, която преди години беше превела фолк-хита на Радо Шишарката „Тигре, тигре” на латински – ей така заради бъзика и напук на чалгизацията.

          Латинския е и официален език в най-малката страна в света - Ватиканът. Там не само официалните документи, но и банкоматите са на латински, макар в ежедневието да се употребява повече италианския.

Банкомат във Ватикана с указания на латински

          Фондация „Latinitas” пък от няколко години публикува и поддържа речник на неологизмите в латинския, който съдържа вече над 15 000 думи. А според специалисти, новите думи само за последния век трябва да са се увеличили с над 60 хил. И сега вече знам не само как е „минижуп”, но спокойно мога да си поръчам и водка при всеки ватикански барман. Ето една извадка от новия речник:

• ·   Имейл - inscriptio cursus eletronici;
• · Барман - tabernae potóriae minister;
• · Минижуп - tunicula minima;
• · Бестселър – liber máxime divénditus;
• · Бомба – pyróbolus;
• · Казино - aleatórium;
• · Компютър – instrumentum computatórium;
• · Дискотека – taberna discothécaria;
• · Циганин – hamaxóbius (Hispanus); Aegyptanus;
• · Имигрант – ádvena;
• · Джип - autocinētum locis iniquis aptum;
• · Планински бегач (велосипед) – bírota montāna;
• · Свръхдоза - immódica medicamenti stupefactīvi iniéctio;
• · Водолаз – urinātor;
• · Априлска шега - ludificátio Calendarum Aprílíum;
• · Пица – placenta compressa;
• · Психолог – humani ánimi investigator;
• · Рекет – illicita pecúniae exactio;
• · Водка – válida pótio Slávica;