До Христо Габеров и назад

Христо Габеров е жизнерадостен световен художник. От него лъха нещо красиво, цветно, мистериозно – като у герой от приказките на Шехеразада – ама от онези - добрите герои.

Дори когато не говори за картини или четки, той говори цветно и сладкодумно. Можеш да чуеш невероятни истории, за невероятни неща. А когато не говори, се усмихва. И рисува. Ателието му е като истинска пещера с богатства от „1001 нощ” – там можеш да видиш картини, бои, глави на препарирани риби, въдици, гребла за каяк, афиши, календари, четки, шишенца с нещо-си,  буркани с друго нещо-си, обувки за ски, мишена за дартс, снимки, статуетки, одеала и много други джунджурии. Има и голямо огледало. И компютър.

Сред цялата тази свръхдоза сетивности и настроения, постепенно забелязвам и едно розово фламинго, което буквално пред мен цъфва на главата на един негър. Това ще е следващият кандидат-шедьовър или следващото късче от самия Христо.

Защото Христо Габеров рисува тъй както диша – той може да рисува най-фини детайли и едновременно с това да води разговор, сякаш прави нещо най-банално. Явно това е неговия начин да прави невероятни неща. Такива каквито могат да се видят в галерията му преди да се влезе в ателието. И когато си тръгваш оставаш с усещането, че се връщаш от далечно пътуване до непознат и неразгадан свят. 
          Светът (на) Христо Габеров.