"История на Първото българско царство"- Стивън Рънсиман

          Интересна личност е този англичанин. Когато издава книгата през 1930 г, е само на 27 години. Ерудит, полиглот, владеещ латински и гръцки между другите езици, той е завладян от любовта към историята и особено към историята на Източната Римска империя и на Балканите през средните векове.
          Книгата е сериозен труд, плод на няколко години работа, която той самият определя като "дръзко начинание"  в предговора си 50 години след издаването. Пак там пише, че "за всеки възрастен човек е любопитно да препрочете онова, което е писал в своята младост. Неточности и погрешни тълкувания се набиват в очи и често се питаш как може да се пишат такива глупости, а пък се случва и с някакво самодоволство човек да си помисли: колко съм бил умен.Сега не бих се сетил."
          Както казах трудът е издаден през 1930 г в Лондон и от днешна гледна точка не може да ни изненада с нещо ново, което не знаем. Изворите, с които той борави така перфектно, също са познати - те не са много за онзи период, но интересна е гледната точка на един чужденец, който не е обременен от мисълта да представя фактите в благоприятна за страната светлина, а да тушира някои неприятни подробности.

Прием на цар Симеон в Константинопол и битката при Ахелой - миниатюра от Манасиевата хроника 14 в.

          Той пише: "В Източна Европа страстите са били прекалено бурни, а на Запад се е утвърдило мнението, че в Източна Европа не се е случило нищо съществено до възникването на т.нар."Източен въпрос" през 18 в. Така Първата българска държава е останала смътен и малко известен период. Дори самото й име звучи изненадващо за западноевропееца." И като се замислим това наистина е така.
          Много неща правят впечатление в книгата - аз ще се огранича само до няколко цитата за да не става твърде дълго това изложение:
          "Неубедителна е и разпространената версия, че прабългарските завоеватели са били само една шепа хора. Племето, което се заселило в Оглос и с такава лекота разгромило голямата добре обучена имперска войска, трябва да е било, съдейки по описанията на имперските историци, значително на брой."
          Рънсиман категорично не признава съществуването на хан Пресиян като самостоятелен владетел след Маламир и преди Борис. Според него по всяка вероятност Пресиян е бил висш военачалник, от знатен род, но не и хан.

          Не е обосновано неговото мнение, че кирилицата е предхождала глаголицата и че е създадена от самият Кирил. Той се позовава на това, че понеже Константин-Кирил знаел еврейски (според изследване на проф.Minns) не било трудно да се види откъде той е взел буквите, за които няма съответствие в гръцката азбука. Самият факт, че всички открити палимпсести са на кирилица върху глаголица, а не обратно, говори много за другата теза, която днес вече се смята за почти безспорна.
          За Симеоновото царуване пише:
          "Такива били плодовете на продължителните Симеонови войни.България спечелила малко земи и незначителни материални облаги, но вече не била духовно подчинена на чужд първосвещеник, а нейният владетел бил цар, признат за равен от миропомазаните самодържци на Рим, с далеч по-висок ранг от всички останали князе, дори и от франкските владетели - самозваните императори на Запада. И това било всичко. Но дали си струвало целия този труд?"

Улица "Сър Стивън Рънсиман" в София

          При всички случаи "История на Първото българско царство" (или "Империя", както някои настояват, че е по-правилно да се преведе) е едно обогатяващо четиво, в което ерудираният читател би могъл да отсее кое е близо до историческите факти и кое - спорно, и което, предвид на времето когато е писано не може да не буди възхищение с ентусиазма и с размаха на написаното.


(Steven Runciman, The History of the First Bulgarian Empire, G.Bell&Sons Ltd, London,1930,  
бълг.издание "История на Първото българско царство ИК "Иван Вазов"/"Силует" ООД, София, 1993 г, прев. Мария Пипева)