Като студент залягах задълбочено над ентомологията – броях
косъмчетата по стъпалото на третия заден крак отляво, на някоя нещастна
буболечка, като от време на време не пропусках да загледам и косъмчетата по
краката на някоя колежка. После, с времето, започнах да вдигам глава все
по-нагоре и да се интересувам от по-възвишени неща - мдааа! - като езиците, а етимологията,
взе да измества ентомологията. И така, тайно и полека, у мен взе да набъбва
интереса към лингвистиката или казано по нашенски – езикознанието. Ама тук чакайте
да отворя една скоба, чудейки се - ако този, който се занимава с лингвистика се
нарича лингвист, то как ще се нарече човек дето се занимава с езикознание –
езикознайко, езикознаец или езикознанист. Скобата няма да я затварям – да се почудите
и вие аджеба, как ще да е.
И сега тук е ясно вече, че няма да се мине без Сосюр. Аз на
швейцарците им харесвам най-много шоколадите, швейцарските ножчета и…всичко
останало. Та така и с тоз Сосюр. Тези, които са се занимавали малко поне с
езикознание със сигурност са чували за неговия основен труд „Курс по обща
лингвистика”, публикуван преди 101 г от негови ученици. А вчера получих ценна
пратка от Франция – „Записки по обща лингвистика” (Écrits de linguistique générale”), книга
издадена през 2002 г от издателство „Галимар”, на основата на намерените през
1996 г в семейната къща на Сосюр в Женева, негови неизвестни ръкописи. Тези
ръкописи хвърляли нова светлина върху основните постановки на швейцареца.
А кой по-добре от него може да преплете езиците човешки и после да се опита да ги разплете...
Ще видим…
Тръпката е голяма…
Няма коментари:
Публикуване на коментар