В съня ми се появява чучулига, по-точно изплува в песен, която сънувам. Велико е да сънуваш песен. Но не е онази за сладкопойната птица, която всички знаем от читанките, а моя песен - "София, Пловдив, Кърджали...by night". Защо я сънувам ли? Че аз откъде да знам. Но може да има връзка с посещението ми онзи ден в БНР - в студиото в Кърджали, където участвах в едно предаване и пътьом оставих диск с мои песни. Подписах някаква хартийка, че преотстъпвам някакви права за пет от песните до 10-ти ноември тази година. Краси Ангелов ми казва, че щели да ги качат в някакво "хранилище", откъдето всеки от БНР-то щял да може да ги взема и да ги пуска. Ако харесат на някого, разбира се.
 |
| От обложката на албума "грАДЪТ на сНЕЖНИЯ чоВЕК" |
Та затова е бил явно и този мой сладкопоен сън.
Но какво прави в цялата работа чучулигата?
Там, където се пее в цитираната моя песен:
"градът е натежала стомна,
от чиято пазва лъха на урина"
та точно за да замести думичката "урина" излетя чучулигата - нещо като автоцензура насън. Да не би някой да сметне, че онази думичка е неудобна и заради нея да не пускат парчето. Смях в залата! Че то от националния ефир звучат какви по-груби песни на рапъри и аренбита...И изобщо. Ама човек понякога се прави на по-голям естет и от папата. Насън, де...
Та в съня ми се получава нещо такова:
"градът е натежала стомна,
от чиято пазва литва чучулига"
Ей такива щуротии с чучулигите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар