На крилeтe на водно конче до "Скалния прозорец"

Изящен полски хвощ - лятно стъбло

          Потегляме сутринта по хладно. След Костино свиваме към с.Божак и малко преди селото оставяме колата. Божак е затънтено село с десетина къщи има-няма. Зелено е. И диво. Нищо че вече е края на юли. В края на селото виждаме кола с пловдивска регистрация и мъж и жена с пъстри дрехи да се суетят нещо до колата. Питаме ги за пътеката, но те казват, че не се оттук и не знаят. Били калайджии. Боже - вярно че имаше и такава професия. Говорът им е един такъв много чист и мек, гали ухото - такъв в града не можеш да чуеш.
          Жената след малко тръгва към ручея с един казан и започва да го търка с пръст и пясък.             Снимам я и продължаваме. Стигаме до малък каньон с водопад - като преди това сме се натъкнали на високи, сочнозелени хвощове. Такива високи не съм виждал. А може и да съм виждал, но обичам да се учудвам. Търсим брод откъде да преминем на отсрещната страна на дерето. Край водата летят множество водни кончета calopteryx. Те са с изключително красива окраска на крилата - зелено-синя металик. Не са виртуозни летци, както е привично за водните кончета - по-скоро полета им наподобява на пеперуден - тромав, артистичен, сякаш са подпийнали. Снимаме ги - толкова са много край нас, та се шегувам с другите, че тук има цяла водна конюшня. След известно лутане преминаваме на другия бряг, защото Венци има спомен, че пътеката е от другата страна. Движим се в гора през повечето време, докато стигаме до сливането на две дерета - Костинското и Голяма Бара. Тръгваме надолу по коритото на последното. Мястото става все по-красиво - причудливи скали се изправят ту от едната, ту от другата страна. Бавно, фотографски бавно се придвижваме напред - снимаме скали, пеперуди, водни кончета, деца.

Калайджийка - една забравена професия

Първото водно конче, което ни даде насока за пътя

          Не след дълго стигаме до Скалния прозорец. Затаяваме дъх. Не съм и подозирал, че недалеко от Кърджали може да има такова красиво място. Внушителна скала, с тунел в средата, през който минава дерето. А слънцето дипли сенки и светлосенки и всичко изглежда приказно. Снимаме от едната гледна точка, после хукваме към противоположната. Всеки търси своята си красота. Водните кончета тук стават още повече - летят край нас сякаш ни приветстват.

По коритото на "Голяма бара"

Скалният прозорец

Поглед от другата страна

Коко пред Скалния прозорец

          Въртим се като гламави с фотоапаратите, защото те ту кацат, ту отлитат. По едно време на Шапката на Коко каца черно водно конче, с малко бяло петно към края на втория чифт крила. Казваме му да не мърда и му правим фотосесия под двоен "обстрел" - Венци е от едната страна, аз от другата. След справка разбирам, че всъщност и двете разновидности са един и същ вид - Calopteryx virgo, но тези със сините крила са мъжките, а с черните - женските. Името на рода Calopteryx е дадено през 1815 г. и е от гръцки - "кало" - хубав и "птерон" - крило. Значи "хубавокрил". Красиво име.

Calopteryx върху Калояникс - красиво върху красиво

Мъжки калоптерикс

Женски екземпляр с петънце в края на крилата

          После правим почивка, хапваме сандвичи и обикаляме още около скалите - не можем да си тръгнем от това дивно място. Стъпките ни бавно ни отвеждат оттам, но мислено дълго още ще сме при палавите водни кончета калоптерикс и при скалния прозорец

Мислено още дълго ще сме при скалния каньон край с.Божак