Делчево приказка от камък и дърво

          Село Делчево си е пак там - съвсем на края на Пирин - от него се вижда долината на Места с град Гоце Делчев и нататък надигащата се верига на Родопите. Уличките са пусти, къщите са си все същите - едните стари, килнати, но разказват истории. До тях съвсем нови, натруфени - механи и къщи за гости, които не ти се ще да посещаваш. Привличат ме старите - от камък и дърво, с излющена мазилка и криви дървени порти. Къщата на баба Злата, на която се оказа, че съм направил може би последната снимка в живота, си беше там, с некролога на вратата, но се виждаха наченки на строителни дейности. Може би скоро и тя ще се превърне в къща за гости и ще изгуби стария си вид.

           Църквата "Успение Богоридчно" беше затворена, а наблизо да нея възрастен мъж разтоварваше дървени колове от дребно конче. После видях момче с куче в ръце. Селото излъчваше спокойствие и вглъбеност.

           А на мегдана до чешмата седяха три възрастни жени и връщаха времето назад. Всяка по свой си начин. Поздравих ги. После погледът ми изчезна в далечината към Родопите.  И още не се е върнал.